Внушителните 800 000 души достигна броят на хората с увреждания у нас. А само от началото на годината лекарските комисии са издали 249 998 ТЕЛК решения, като в цифрата са предимно преосвидетелстваните болни.
Близо 90 хил. от българите с увреждания имат право и на личен асистент. Общо 463 325 българи получават някакъв вид инвалидна пенсия по данни за първите шест месеца на годината. Едва 1 на петима с увреждания работи.
Тези цифри изглеждат впечатляващо на фона на население от 6 437 360. Това означава, че всеки 8-и има сериозно заболяване – над 12% от населението.
Трябва да се отчете и фактът, че ние сме застаряваща нация, а около 40,2% от българите имат хронично заболяване или продължителен здравословен проблем при 35% среден показател в ЕС. Набъбващата бройка обаче няма как да не притеснява властта, защото е свързана с огромни плащания и трудно управление на тромавата система.
От години се говори за реформа в ТЕЛК, която да не отчита кой не може да работи, а обратното – да стъпи на международния класификатор на СЗО и да се отчита работоспособност. Като тук идеите винаги са били това да се прави само за хората в работоспособна възраст, за да няма огромен натиск върху системата. В тази оценка обаче трябва да бъдат предвидени и условията, критериите и предпоставките за отпускане на пенсия за инвалидност в частичен или пълен размер.
Един от големите проблеми е, че у нас сега може да се получава едновременно пенсия и заплата без никакви данъци и удръжки. А това според експертите всъщност поощрява стремежа за получаване на пенсия за инвалидност от хора без заболявания.
Броят на новоотпуснатите инвалидни пенсии нарасна с 35% само за три години. През 2022 г. те са били 46 700, през 2023 г. – 54 600, а през миналата година стигнаха рекордните 62 900 души. Негативната тенденция ще се задържи до 2040 г. според актюерския доклад на НОИ.
В момента социалното министерство подготвя анализ на системата, за да се видят всички дефекти, а догодина да има и конкретни мерки за реформиране. Моето субективно мнение е, че не може да имаме 800 000 души с ТЕЛК.
Не може през 2020 г. да е имало 20 000 лични асистенти, а сега да са 90 000
Това са по над 1000 души повече на месец. Трябва да стигнем докрай и при тях, както при домовете на ужасите, обясни през последните дни министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.
И тук идва въпросът дали наистина ще се стигне докрай и ще се въведе ICF – класификаторът, или отново ще действаме на парче. Защото истинска реформа у нас не се случва отдавна.
Официално засега предложените мерки са козметични, но все пак ще имат някакъв ефект.
Най-важната е тази, разписана в проектобюджета на държавното обществено осигуряване. С нея Националният осигурителен институт предлага да може да връща на НЕЛК експертни решения, за които има нови обстоятелства, но срокът им не е изтекъл. Ако се установят данни, че решението е издадено въз основа на документи с невярно съдържание, неистински или преправени, НОИ да изпраща съответното експертно решение за ново произнасяне след представяне на актуална медицинска документация и извършване на преглед. Такава процедура ще е възможна само при образувано наказателно производство и при действащо експертно решение. Срокът, в който НОИ ще може да връща решения, е 5 години.
Новият текст е вкаран заради зачестили случаи на издадено ТЕЛК решение въз основа на неистинска медицинска документация, обясни управителят на НОИ Весела Караиванова – Начева.
Тя е с имена на несъществуващи лекари, починали, с фалшиви подписи и печати. Това е една организирана престъпна група, която е доказана, и прокуратурата е взела решение да изпрати на НОИ тази информация. В момента тези лица са около 200. Тези пенсии са спрени, но ние трябва да имаме механизъм да върнем съмнителните до 5 г. назад за ново произнасяне. Това е правилният подход, за да имаме основание да отпуснем пенсия на хора с реални експертни решения. Не става дума за всички, а само за тези с неизтекъл срок, заяви тя в бюджетната комисия.
Опозицията обаче е на мнение, че това ще спира решения на ТЕЛК – ще е достатъчно срещу тях само да е започнато наказателно производство, дори после да се отсъди, че човекът е в правото си.
Депутатите от ДБ припомнят, че и те имат вкарани предложения за промени в Закона за личната помощ и в Закона за здравето. За пресичане на измамите предлагат да се въведе задължителна автоматизирана оценка на риска, която да фокусира проверките. Това ще става чрез информационните системи на Министерството на здравеопазването и Агенцията за социално подпомагане, които съществуват, но трябва да бъдат надградени.
“Тъй като решенията трябва да стъпват на реална история на диагнози и изследвания, което е проверимо през НЗИС, е възможно да бъде изградена система от правила и дори изкуствен интелект, който да открива автоматично аномалии и риск при решенията. Щом системата го отчете, съответният случай трябва да се разгледа от НЕЛК (ако действията са на ТЕЛК) и от Министерството на здравеопазването (ако действията са на НЕЛК)”, пишат в мотивите си от ДБ. Това според тях ще намали поне с 20% случаите на “злоумишлени действия, водещи до неправомерно отпускане на социални придобивки”. Освен това настояват и за дигитализация на заявленията за ТЕЛК и за лична помощ, за да облекчат хората.
Бюджетът за хора с увреждания е над 4 млрд. лв.
За съжаление, този бюджет се източва с всякакви измами, фиктивни ТЕЛК решения, заобикаляне на правилата за лични асистенти и др., предупреди бившият министър на електронното управление Божидар Божанов във фейсбук.
Той даде и пример от Варна, където в един блок има 12 паркоместа за инвалиди – паркирането е една от придобивките, които дава ТЕЛК.
По-любопитното е, че в него е живеел лекар, член на ТЕЛК комисия. Дали всички 12 решения са истински, или не – трябва да покаже проверка, но със сигурност има аномалия, отбелязва Божанов.
За още по-фрапиращ случай разказва самият министър Гуцанов – човек с нарушено зрение опитал да си извади шофьорска книжка. МВР засича това подава сигнал до НОИ, а после инвалидната пенсия на “незрящия” таксиметров шофьор е спряна.
А за да илюстрира притеснението си от рязкото увеличаване на личните асистенти, социалният министър дава пример със студентка в София, оказала се асистент на баба си, която живее в Разград.
Друг от проблемите е липсата на ограничения за възрастта и здравословното състояние на личните асистенти. Често това са възрастни, които не могат да се грижат добре за тежко болните. На личната помощ масово се гледа като на източник на семеен доход, а не на пакет от професионални грижи за човека с увреждане. Липсват и желаещи да са професионални гледачи заради ниското заплащане. Има и големи разлики в индивидуалните оценки при хора с идентичен процент инвалидност, даден от ТЕЛК.
