Ако професията ви налага да работите в неприсъствените 31 декември и 2 януари е нужно шефът ви да пусне заповед за полагане на извънреден труд. В противен случай, дори да се окажете на работа по график, няма да получите допълнително заплащане.
„Фокус“ припомня съобщението на ГИТ, касаещо заплащането по празници. Ето го:
По повод Решението на Министерския съвет, с което 31 декември 2025 г. и 02 януари 2026 г. са обявени за неприсъствени дни, ИА „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) напомня, че за тези дни с увеличение ще се заплати само извънредният труд.
За работещите при ненормиран работен ден или при подневно отчитане на работното време трудът, положен по време на почивни и неприсъствени дни, винаги е извънреден, като той се заплаща със 75% увеличение. Работещите при сумирано изчисляване на работното време няма да получат допълнително увеличение, ако работят по график през двата допълнителни почивни дни, защото за тях това не е извънреден труд.
От ГИТ напомнят, че в поредицата от коледни и новогодишни празнични дни официални празници, според Кодекса на труда, са: 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово и 01 януари – Нова година. Положеният труд по време на тези празнични дни, за всички работещи, се заплаща с минимум двойно увеличение.
Ако трудът е и извънреден, се дължи и допълнително 100% увеличение. Извънредният труд се възлага задължително със заповед на работодателя, с която работниците трябва да бъдат запознати най-малко 24 часа преди началото на полагането му.
Работещите по график – при сумирано изчисляване на работното време, по време на официалните празници, ще получат единствено двойна надница.
За да защитят в най-пълна степен правата си, работниците и служителите следва да разполагат с писмени доказателства, че са полагали труд в празничните и неприсъствените дни, каквито са заповедта за възлагане на извънреден труд или поименният график. Това ще позволи контролните органи на Инспекцията по труда да осъществят по-ефективен контрол, включително при подаден сигнал.
Ето и справката с Кодекса на труда:
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
В тази връзка е важно да се спомене, че принципно извънредният труд е забранен (143, ал. 2 КТ). Въпреки това има случаи, при които той е разрешен по изключение и те са изрично изброени в чл. 144 от Кодекса на труда. А ограниченията за продължителността на извънредния труд са стриктно определени в чл. 146 от Кодекса на труда:
Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
С колективен трудов договор по чл. 51б от КТ може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд по ал. 1, но не повече от 300 часа през една календарна година. Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
– 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
– 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
– 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
Ограниченията по ал. 1 и 3 не се прилагат в случаите по чл. 144, т. 1 – 4.
