21 декември 1846 г. Няма лекар по света, който да не знае историята на този ден. Денят, в който светът спря да крещи от болка. В една студена операционна на в University College Hospital в Лондон, хирургът Робърт Листън извършва първата в Европа операция под анестезия. И за първи път на Стария континент тишината побеждава болката.
Преди етера: хирургията като надбягване със смъртта
До средата на XIX век хирургията е била нещо като публично мъчение. Пациентите са били държани от асистенти, крещели са, припадали са, а лекарите са се състезавали по бързина. Най-добрите хирурзи са били онези, които могат да ампутират крак за под три минути. Болката е била господарят на операционната.
Новината от Америка, която разтърсва Европа
Но само два месеца по-рано, на 16 октомври 1846 г., от Америка към Европа долита новина. В Бостън за първи път е демонстрирана успешна операция под етерова анестезия. Д-р Уилям Мортън (зъболекар) и д-р Джон Уорън (хирург) в правят демонстрация в Massachusetts General Hospital. Това събитие се смята за началото на модерната анестезиология. И вестта за него прекосява океана със скоростта на сензация.
Европейските лекари са скептични — твърде хубаво, за да е истина. Но един човек решава да провери сам.
Робърт Листън — най-бързият хирург в Лондон
Листън е легенда. Наричат го „летящият нож“ — хирург, който може да ампутира крак за 28 секунди.
Той е известен с хладнокръвие, сила и безкомпромисност. И точно той решава да опита новия метод.
На 21 декември 1846 г. в University College Hospital в Лондон Листън влиза в операционната с бутилка етер. Пациентът е мъж с тежка инфекция на крака — ампутацията е неизбежна.
Мигът, в който Европа затаява дъх
Асистентите поставят етерната маска върху лицето на пациента. След минути той потъва в безсъзнание — не в агония, не в паника, а в тих и спокоен сън. Листън започва операцията.
Този път не бърза. Не се състезава с болката. За първи път в кариерата си той може да бъде прецизен, а не светкавичен.
Когато всичко приключва, пациентът се събужда и казва, че не е усетил нищо.
В операционната настъпва тишина — от онези, които остават в историята.
Хилядолетното търсене
Истината е, че хората от най-дълбока древност са търсили начин да притъпят болката. В древен Египет хирурзите са използвали опиум, в Месопотамия – бира и вино, а в антична Гърция Хипократ препоръчва смеси от билки, мандрагора и вино за „успиване“ на пациента. В българските земи археолозите откриват хирургически инструменти още от времето на траките – скалпели, игли, сонди, които доказват, че операции са се извършвали много преди новата ера. Но всички тези методи са били несъвършени: те замъгляват съзнанието, но не изключват болката.
Средновековните лечители също разчитат на билкови отвари, алкохол и дори на примитивни упойки като „dwale“ – смес от беладона, опиум и хмел. И въпреки това пациентите често крещят, припадат или умират от шок. Затова появата на етерната анестезия през 1846 г. не е просто медицински напредък – тя е цивилизационен скок, който за първи път позволява на човека да бъде опериран без да страда.
Европа влиза в нова ера
Първата операция под анестезия в Европа е исторически пробив, който променя всичко. От този ден нататък хирургията престава да бъде надбягване с болката и започва да бъде наука на прецизността.
Етерът отваря вратата към модерната медицина. Към операции, които преди са били немислими. Към живот, в който страданието вече не е неизбежна част от лечението.
Една дата, която си струва да помним
21 декември 1846 г. е денят, в който Европа, а и целият свят спряха да крещят от болка. Денят, в който човечеството направи крачка към по-малко болка и повече надежда.
И денят, в който един хирург, известен с бързината си, доказа, че понякога най-големият напредък идва, когато спрем да бързаме.
