Всички решения за замразените руски активи имат пряко отражение върху България. Това коментира Весела Чернева в предаването „Денят на живо“ във връзка с новина на „Файненшъл таймс“, че френският президент Еманюел Макрон е предал германския канцлер Фридрих Мерц по темата за замразените руски активи и това отвори нова линия на напрежение в Европа.
Заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика обясни в предаването „Денят на живо”, че в нощта срещу петък Европейският съвет е взел решение да гарантира заем за Украйна със собствени европейски средства, вместо с директно използване на замразените руски активи – вариант, който канцлерът Мерц настояваше да бъде приложен.
„Европа направи това, което трябваше – осигури около 90 милиарда евро помощ за Украйна за следващата година и половина. Това беше важен и ясен политически сигнал“, подчерта тя.
Според нея промяната в първоначалния план е дошла, след като Макрон е подкрепил позицията на Белгия и Италия. „Франция е силно задлъжняла държава с близо 6% бюджетен дефицит и за нея това решение е политически и финансово по-трудно за обяснение дори отколкото за Германия“, посочи Чернева. Тя добави, че аргументът на Париж – страх от ответни действия на Русия при използване на активите – е „доста евтин“, тъй като европейският бюджет така или иначе се формира от парите на всички държави членки.
Според Чернева това ще се отрази и на България. По думите ѝ гарантирането на заема с европейския бюджет означава, че ще се използват неусвоени средства, включително такива, от които България е можела да се възползва. „Това означава, че част от средствата, които бихме могли да предоговорим и усвоим, вече няма да са достъпни“, обясни тя. Чернева напомни, че третият транш по Плана за възстановяване за България отново ще бъде изплатен в намален размер. „Общо страната няма да получи над 700 милиона лева заради липсата на реформи във върховенството на закона и най-вече заради промените, свързани с антикорупционната комисия“, каза тя.
Заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика отбеляза и колебливото поведение на България по темата. „Само за една седмица България смени позицията си три пъти – първо подкрепи използването на замразените активи, после се присъедини към белгийско-италианската декларация и накрая подкрепи т.нар. план Б заедно с още 23 държави“, посочи Чернева, като добави, че това е направило впечатление в Европа и е било възприето като несериозно поведение в ключов момент.
По отношение на отказа на Унгария и Словакия да дадат гаранции, Чернева бе категорична: „Това е най-лошият възможен вариант. Когато не искаш да носиш отговорност, после няма как да очакваш доверие и по-добри условия при договарянето на следващата финансова рамка.“
