Отиващата си 2025 г. съвсем естествено ни подканва да погледнем назад и да направим равносметка на всичко, което се е случило в последните 12 месеца. И макар винаги да е по-добре да търсим положителното и успехите, редно е да отдадем почит и на онези големи българи от различни сфери, които загубихме именно през последната година. Да, животът е такъв и неминуемо приключва със смъртта, но някои хора остават в спомените ни, дори и след като вече не са между нас. Кой с делата си, кой с промяната, която е предизвикал в живота ни, кой дори със скандалите около себе си.
Ето кратък списък на някои от значимите българи, които починаха през 2025 г., но завинаги ще останат част от спомените ни:
През изминалите месеци загубихме някои емблематични личности в българската журналистика. Така се случи, че легенди в тази сфера, предали занаята на не един и двама активни медийни деятели, напуснаха нашия свят. Още в началото на 2025 г. ни разтресе новината за смъртта на Петър Василев – Петела – един от най-запомнящите се спортни коментатори в Българската национална телевизия, когото спокойно можем да наречем институция.
Негови бисери и до днес са жива част от родния спортен фолклор, а специфичният му тембър и хумор винаги са носели една особена забавна нотка във всяко спортно събитие, което той коментираше.
През април пък си отиде друга легенда на българската журналистика – Диляна Грозданова. Тя се превърна в телевизионна легенда като водеща на предаването „Отзвук“. Грозданова не се ограничи само с журналистиката, а имаше и активна роля в политическия живот на страната. През 1999 г. е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски, а след това става и член-учредител на неговата партия – Съюз на свободните демократи (ССД). През 2001 г. Грозданова става народен представител от листите на НДСВ в XXXIX Народно събрание. В началото на 2005 г. напуска парламента и окончателно се оттегля от политическата сцена.
През 2025 г. си отиде и обичаният журналист Асен Григоров. Григоров имаше дългогодишна кариера в телевизионната журналистика и специализации в BBC. Бил е водещ на „Плюс минус“ по БНТ, създател на „Бизнес закуска“ и на първия сутрешен блок в съвременния му вид в България. Заедно с неговата съпруга Сибила двамата създадоха сайта „Булевард България“.
През 2025 г. загубихме и важни българи, свързани с литературата. През месец юни ни напусна Божана Апостолова, майка на депутата Манол Пейков. Божана Апостолова е с огромен принос за развитието на българския интелектуален живот през последните десетилетия. Носител е на Орден „Стара планина“ I степен. Собственик е на издателска къща „Жанет 45“ и е организатор на множество инициативи, сред които „Пловдив чете“ и годишната награда за поезия „Иван Николов“. Автор е на 10 стихосбирки, 4 романа и 12 книги за деца. Нейни книги и отделни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и др. езици.
През юли си отиде Иво Христов, когото мнозина наричаха българския Стивън Кинг. За скромните си 22 години Иво Христов издава 11 книги. Сборникът със страшни разкази „Приятелите умират заедно“ е неговата първа книга. Написва я на тринадесет години, след четири мозъчни операции, извършени от проф. Маджит Самии, неврохирург в института INI в Хановер. Той се сприятелява с момчето и му дава куража да твори. Страстен читател от малък, Иво Христов решава да изпробва перото си, да сподели своите идеи и да ни разкаже за своето виждане на света. Младият мъж се бореше с тежко заболяване през последните години.
Киното ни също осиротя със загубата на множество значими творци. Още през февруари си отиде Мая Вапцарова, която е режисьор на игралните филми „Лъжовни истории“ (1977) и „Мярка за неотклонение“ (1983), автор е и на над 50 документални продукции.
През април пък, след тежко боледуване, ни напусна и обичаният актьор Васил Банов. Филмографията му включва близо 100 роли в кино и телевизионни продукции като „Иван Кондарев“, „Записки по българските въстания“, „Капитан Петко войвода“, „Хайка за вълци“ и много други. На театралната сцена едни от най-запомнящите се негови превъплъщения са в „Малки трагедии“ на Пушкин, „Боряна“ от Йовков, „Тримата мускетари“ по Дюма, „Женитба“ от Гогол, „Дърво без корен“ от Хайтов, „Железният светилник“ от Талев, „Когато гръм удари“ от Яворов и други. Носител е на Наградата за цялостен принос в киното на филмовия фестивал „Златната липа“ и на Наградата „Златен век“ – златен печат на цар Симеон Велики. Последната роля на Васил Банов бе във филма „Рожден ден“ на режисьора Ивайло Пенчев.
През юни почина и изтъкнатият документалист Атанас Киряков. Филмографията му се състои от около 150 документални и научнопопулярни заглавия, сред които „Вестоносци на вековете“, „Да спасим въздуха“, „Писани яйца за радост“, „За служебно ползване“, „Оцелелите“, „Обречените“, „Цяр“, „И в Рая има Ад“, „Летящите хора на Жоел“, „Иван Кирков или да се спасиш в спомена“, „Горяни“, „Преходът или какво стана с нас“ и др. Носител е на международни и национални награди.
През месец ноември почина обичаната актриса Елена Жандова. Баща ѝ е Захари Жандов – бай Захари, както мнозина го наричат – знакова фигура в българското кино и в бохемска София. Майка ѝ – Иванка Акрабова-Жандова, е международно ценена изследователка и археоложка в областта на медиевистиката. Елена е известна с ролята си в постановката „Здравей и сбогом“, в САЩ животът ѝ е свързан с едни от най-авангардните театрални трупи.
В спорта също загубихме много големи имена, прославили България по целия свят със своите изключителни постижения, себеотдаване и талант. Още в началото на годината ни сполетя новината за кончината на скиорката Шинка Куцинова, която е рекордьорка по републикански титли – 22 по слалом, гигантски слалом, спускане и комбинация. Дни след нея ни напусна и баскетболистката Маргарита Щъркелова – вицешампион от европейското първенство във Варна и Бургас през 1972 г. и бронзов медалист от Олимпиадата в Монреал през 1976 г.
През годината си отидоха и много футболни легенди, останали завинаги в златната история на българските футболни клубове. Сред имената, които загубихме през 2025 г., са легендата на Спартак Варна – Иван Филипов, легендата на Ботев Пловдив – Иван Сотиров, Стоян Йорданов – легенда на ЦСКА и 7-кратен шампион на България, сребърен медалист от Олимпийските игри в Мексико през 1968 г., Иван Зафиров-Копата – легенда на ЦСКА и 9-кратен шампион на България, Сашо Паргов, който бе легенда на Марек и голмайстор №1 в историята на клуба, както и Николай Праматаров – бивш национал по футбол, играл в Спартак Пловдив, Славия и Ботев Пловдив.
През март на 76 години си отиде и двукратният олимпийски шампион по вдигане на тежести (Мюнхен 1972, Монреал 1976) – Нораир Нурикян, а през октомври казахме „последно сбогом“ на Салим Салимов – бронзов медалист от европейското първенство в Пула през 2004 г., който си отиде на едва 43-годишна възраст.
Борбата също загуби емблематични имена, сред които Красимир Кочев, носител на сребърен и бронзов медал от световни първенства, Станчо Колев – двукратен сребърен медалист от олимпийски игри и легендарния Боян Радев – първият двукратен олимпийски шампион на България. Радев си отиде в самия край на 2025 година.
