Ръководителят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев разказа в „Денят започва“ за първия православен параклис в Антарктида, силата на вярата сред учените и новата си книга. В разговор, посветен на вярата, науката и човешката устойчивост, той разказа за едно от най-необичайните духовни места на планетата – българския православен параклис на Ледения континент.
„Човек не може без вяра“, казва проф. Пимпирев.
„Ние, антарктиците, го усетихме сами. Живеехме в затворено общество, далеч от света, и имахме нужда от място, където човек да остане сам със себе си и да говори с Висшата сила – било то Бог или каквото всеки носи в сърцето си.“
Идеята за параклиса възниква спонтанно. Първоначално постройката била замислена като укритие за моторна шейна, направено от шперплат. След като е изградена обаче, учените решават да поставят кръст, а после и икони. Така, почти без да го планират, създават първия православен параклис в Антарктида.
Параклисът е наречен на св. Йоан Рилски – най-българският светец и отшелник.
„Сравнявахме се с него – той е бил в Рилската пустиня, а ние – на другия край на света“, споделя проф. Пимпирев.
С времето и с увеличаването на броя на експедициите, параклисът става тесен. Днес той се помещава в нова, по-голяма сграда, с икони, изографисани на място от иконописеца Ганка Павлова – т.нар. „антарктически икони“.
Според проф. Пимпирев, срещата между науката и вярата ражда сила.
„Човек става по-силен да преодолява трудностите. Най-опасен е човекът, който не вярва в нищо – той не се страхува от нищо.“
Той припомня, че в миналото науката често е отричала вярата, а в някои държави са разрушавани храмове. Въпреки това символите остават – както кръстът, който оцелява над кална лавина в Колумбия, затрупала цяло селище, така и параклисът сред леда на Антарктида.
Параклисът е място за молитва и усамотение, отворено за всеки. Там българските полярници посрещат Коледа, Йордановден, Ивановден и други празници. На Бъдни вечер се спазва традицията с постна трапеза, а Нова година често се празнува по няколко пъти – според различните часови пояси на международния екип.
„Там сме едно голямо семейство“, казва проф. Пимпирев.
„Празнуваме заедно, пеем, танцуваме. Понякога се обличам като Дядо Коледа – всеки трябва да каже стихотворение или да изпее песен, за да получи подарък.“
По време на разговора проф. Пимпирев представи и новата си книга, написана в съавторство с Иглика Трифонова. Тя излиза три години след „Антарктическият стопаджия“ и разказва за историята на най-късно открития континент, за природата, науката и българското присъствие там.
