„Тук и сега” Десислава Банова-Плевнелиева ни среща с един от най-разпознаваемите изпълнители, продуценти и автор на песни у нас – Криско.
– Криско, благодаря ти, че откликна на поканата ми. Няма по-знаково място от това, на което се намираме – зала „Арена 8888 София”, след двата исторически мега концерта, където ти събра над 30 000 души, което е прецедент в рап и поп музиката. Как си го обясняваш?
– Обяснявам си го като процес. Това е като да тръгнеш на фитнес – не можеш да очакваш на петия ден да избухнеш с тяло. Но би трябвало след няколко години на усърдна работа, постоянство и дисциплина да очакваш резултати. Тези концерти бяха за моята 18-годишнина на сцената. Вярвам, че когато човек е постоянен и работи усърдно, резултатите рано или късно ще дойдат. Това е плод на моя труд – двата концерта в „Арена 8888 София”, трите концерта в Спортна зала – Варна пред 17 000 човека, зала „Колдрум“ в Пловдив, която е най-голямата зала в града и беше sold out също.
– Годината, в която навърши 18 години на сцената – с какви емоции я изпращаш?
– Със страхотни. Най-добрата ми година в професионален и личен план. В САЩ направихме поредно турне с много хора. Напълнихме голяма зала в Чикаго. Стотици концерти в България и Европа. 2025 г. беше добра за мен.
– Това беше под надслова „Старият Криско”. Новият Криско ще го хареса ли и какво би му казал?
– Старият Криско трябва да е младият Криско, защото това е период преди 10 години. Когато бях по-млад, бях по-буен и по-експресивен, както всеки по-млад човек. Сега смятам, или поне се надявам, че съм помъдрял малко. Така че в момента балансът между стария и новия Криско мисля, че е добър.
– През годините ти се утвърди като един от най-разпознаваемите изпълнители, продуценти, автори на песни. Написа автобиографичната книга „Пътят нагоре“. Вероятно много хора си мислят, че твоят живот е супер лъскав, но колко труден беше „Пътят нагоре” за теб?
– Както се казва, върхът на айсберга е само това, което ние виждаме. Отдолу е по-голямата част, където е истинският труд и лишенията. Във всяка професия човек прави своя избор. Така че трудности винаги има, но аз никога не съм искал да ги акцентирам и да се фокусирам върху тях. Във времето, в което живеем, има достатъчно много проблеми, всеки от нас има достатъчно много проблеми. Иска ми се хората, когато са ангажирани с моето присъствие на екран, по-скоро да се чувстват разтоварени, отколкото аз да им обяснявам колко ми е било трудно. Предпочитам цялата енергия, която предоставям на публиката, да бъде изпълнена с позитивизъм.
– Имало ли е моменти, когато ти е било толкова трудно, че си искал да се откажеш и да промениш рязко посоката?
– Да, имал съм такива моменти – 2008, 2009, 2010 година са били може би най-трудните моменти в решението ми накъде да тръгна. Вече имах набор от песни, но нямах никакви пари, защото нямаше резултати от това, което правя.
Налагало ми се е да живея в мизерни места, с хлебарки и друг тип „домашни любимци”. Така че имал съм своите трудни моменти. Кръстосвал съм зяла София пеша.
Радваме, че това е било част от моя път, защото човек по този начин се изгражда – чрез трудностите и моментите, в които знаеш, че или се стягаш, или центруфугата те изхвърля.
– Ти си артист и предприемач – кое от двете изисква по-голямо въображение и как съвместяваш двете роли?
– И двете имат нужда да бъдеш визионер – малко да гледаш напред, малко да си Ванга. Защото, както и в музиката, правиш музика, която идва от теб, но тя е свързана с въздуха, който диша една страна. Затова много хора казват: „Защо не направите песен, която да стане хит в друга държава?” Ами защото трябва да отидеш в тази държава и да поживееш в нея, за да разбереш как вибрира тя.
