Внезапно почина писателят от Пловдив Роси Антов. Тъжната вест бе съобщена в социалните мрежи от негови близки и приятели.
Новината шокира литературната общност и последователите му в социалните мрежи, тъй като само часове преди смъртта си Антов е публикувал текст в личния си профил във Фейсбук.
Роси Антов е роден на 10 ноември 1962 г. в Михайловград (днес Монтана), а родовите му корени са от село Горни Лом. Средното си образование завършва в Белоградчишката гимназия през 1980 г., а висшето – във ВФСИ „Д. А. Ценов“ – Свищов, със специалност „Финанси и банково дело“ през 1987 г.
В продължение на години живее и работи в Монтана, а през 2020 г. се установява в Пловдив. Професионалният му път е изключително пъстър – работил е като стругар, общ работник, счетоводител, застраховател, икономически директор, счетоводен експерт, шофьор и управител на частна търговска фирма.
Под псевдонима Дивак Турлак Роси Антов се утвърждава като ярък и разпознаваем автор със силно присъствие в социалните мрежи. Той е автор на книгите „Ключ за жива вода. Разкази“ (2018), „Есента на нежния циник“ (2019), „Мачко Начков… и други човеци“ (2022), „Вселената на скитащата душа“ (2023), „Табор в мъглата“ (2024) и „Когато времето танцуваше“ (2025).
Загубата му е още по-болезнена, защото буквално до преди няколко часа писателят е публикувал текст, който днес мнозина възприемат като своеобразно сбогуване. Последната му публикация е направена вчера около 19:00 ч. и представлява дълбоко личен и философски размисъл за живота, паметта и малките, но истински важни мигове.
В нея Антов пише, че когато животът „минава като на филмова лента“, не се появяват дипломи, кариери, придобивки или сривове, а спомени за детство, родители, баби и дядовци, първи любови, синовете му, природата, прегръдките и обичта. „Няма нищо голямо и важно. А не бих искал да загубя нито един от тези дребни мигове. Защото ще остана без живот“, пише той.
