През януари Европейският парламент ще разгледа предложение, свързано с навлизането на генетично модифицирани растения, създадени чрез т.нар. „нови геномни техники“ (НГТ).
Идеята е по-голямата част от тези култури да бъдат изключени от действащата регулация на ЕС за ГМО, включително правилата за задължително етикетиране, проследимост, оценка на риска и предоставяне на методи за тяхното откриване.
Преди Коледните празници на заседание на Комитета на постоянните представители (COREPER) в Брюксел бе приета дерегулацията на генетично модифицирани (ГМ) растения, произведени с помощта на така наречените нови геномни техники (НГТ).
Въпреки възраженията на България и още няколко държави, предложението беше прието с квалифицирано мнозинство.
Страната ни, заедно с Австрия, Белгия, Хърватия, Германия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, гласува против отслабването на правилата.
Същата група държави и преди, през декември 2023 г., отказаха да се съгласят с дерегулирането на новите ГМО. Тогава на същата позиция беше и Полша. Сега обаче Полша премина в лагера на държавите „За“ и 2 години по-късно проектът на ЕК получи необходимото мнозинство.
Дерегулирането на ГМО е подаръкът, който корпорациите получават, посочиха в свое становище от сдружение „Агролинк“.
„Повечето правителства на ЕС позволяват неизпитани и немаркирани ГМ растения да бъдат пускани в околната среда и в нашите чинии, излагайки на риск както хората, така и природата. По този начин те застават на страната на мултинационалните биотехнологични корпорации – за сметка на фермерите, хранителния сектор, потребителите и околната среда. Сега е ред на Европейския парламент да отхвърли тази сделка“, смята д-р инж. Светла Николова от сдружение „Агролинк“.
По думите й технологиите за генно редактиране позволяват прецизни промени в ДНК на растенията, което може да повиши устойчивостта им към болести и климатични крайности.
Към момента обаче тези методи попадат под строгия регулаторен режим на ЕС за ГМО.
Растенията, създадени чрез новите геномни техники, се получават чрез малки целенасочени промени – добавяне, премахване или модифициране на части от собствената им ДНК.
Това ги отличава от класическите ГМО, при които се въвежда генетичен материал от друг вид, информира „Труд“.
От „Агролинк“ предупредиха, че патентите за ГМО се разрешават, с което достъпът до семена ще бъде под контрола на корпорациите.
„2025 г. премина под знака на предложения на законови рамки от ЕК като безконтролно и безсрочно използване на пестициди и отслабване на изисквания за безопасност Омнибус за храни и фуражи. Това е черна година за правата на потребителите и земеделските производители и опазването на околната среда. Шамар в лицето на над 90% от гражданите в ЕС, които изискват етикетирането на генетично модифицирани продукти и хранителна независимост“, твърдят от сдружението, чиято основна цел е опазване на българските храни.
