Д-р Момчил Фиданов е ортопед-травматолог с над 10 години опит в областта на ортопедията и травматологията. От около година е част от екипа на УМБАЛ „Медика Русе“. Преди това специализира и работи в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където полага и изпитите си за придобиване на специалност.
Завършва медицина през 2014 г. в МУ – Плевен, а специалност „Ортопедия и травматология“ придобива през 2021 г. в МУ – София. Преминава допълнителни обучения по гръбначна хирургия и съвременни принципи в лечението на фрактури (AO Spine – София).
Професионалните му интереси са насочени към диагностика и лечение на травматични, дегенеративни и възпалителни заболявания на опорно-двигателния апарат, както и към оперативно и неоперативно лечение на увреди на горен и долен крайник.
Д-р Фиданов, как се насочихте към ортопедията и травматологията?
Още от студентските години имах интерес към хирургичните специалности, а ортопедията ме привлече най-вече заради връзката ѝ със спорта и спортната медицина. От малък съм спортен фен – особено на футбола и ските.
Ортопедията е специалност, която съчетава хирургично мислене, прецизност и функционален резултат – не просто лечение на болката, а възстановяване на движението и качеството на живот.
Какво Ви мотивира да преминете от „Пирогов“ към УМБАЛ „Медика Русе“?
Реших, че е време за промяна и нов етап в професионалното ми развитие. Университетска болница „Медика Русе“ ми предложи добра възможност за реализация, модерна база и работа в добре структуриран екип. За лекаря е важно да има среда, която позволява развитие, прилагане на съвременни методи и пълноценна грижа за пациента.
Зачестяват ли травмите през зимата?
Да, през зимния сезон винаги се отчита повишаване на травматизма, основно заради поледици и заледени повърхности. Това води до значително увеличаване на натовареността на травматологичните отделения. Зимните травми често са по-тежки, особено при възрастни хора, тъй като паданията могат да доведат до фрактури с по-сериозни последици.
Кои са най-честите травми при подхлъзване и падане?
Най-често се засягат глезенните и гривнените стави. При възрастните пациенти типична е фрактурата на тазобедрената става, която в повечето случаи изисква оперативно лечение. Тези фрактури са особено рискови, тъй като продължителното залежаване може да доведе до сериозни усложнения и трайно влошаване на качеството на живот.
Как решавате дали една травма изисква операция?
Подходът зависи от вида на счупването, степента на разместване, общото състояние на пациента и неговите функционални изисквания. При по-младите пациенти по-често се предпочита оперативно лечение при размествания, тъй като целта е бързо възстановяване и максимален функционален резултат. При възрастните оперативното лечение е жизненоважно най-вече при фрактури в областта на тазобедрената става, както вече споменах. Без операция пациентите остават на легло и трайно обездвижени, поради което не прохождат повече. Навременното оперативно лечение значително подобрява преживяемостта и самостоятелността на възрастните пациенти, което има пряко отношение към качеството им на живот.
Какви са рисковете, ако пациентът отлага консултацията с лекар?
Отлагането може да доведе до забавено или неправилно заздравяване и по-лош функционален резултат. В някои случаи се стига до хронична болка, нестабилност или нужда от по-сложно лечение. Ранната диагностика и навременното лечение често позволяват по-щадяща терапия и по-бързо възстановяване.
Може ли навяхване или разтягане да отмине без лекарска намеса?
Препоръчително е винаги да се направи лекарска консултация. В повечето случаи извършваме рентгенография, за да изключим фрактура. Дори при липса на счупване често се налага имобилизация (обездвижване) с ортеза или гипс. Нелекуваното навяхване може да доведе до хронична болка.
Каква е разликата между навяхване и изкълчване?
Изкълчването е по-тежка травма – ставните повърхности губят контакт помежду си. То е спешно състояние и изисква незабавна медицинска намеса. Навяхването представлява разтягане или частично увреждане на връзки или сухожилия.
Как се лекуват тези състояния?
Изкълчването е спешно състояние и трябва максимално бързо изкълчената става да бъде наместена. Това обикновено става в болница от травматолог. След наместването най-често се налага ставата да се обездвижи за известен период, в много от случаите се налага и операция.
Навяхванията се лекуват преди всичко с покой. И в този случай първото, което правим, е рентгенова снимка, за да сме сигурни, че става дума за мекотъканна увреда и да изключим фрактура. След това даваме разяснения на пациента какво би било най-добро за максимално бързото му възстановяване. Във всички случаи препоръчваме криотерапия – т.е. поставяне на лед през първите 48 часа върху пострадалия участък, за да се ограничи развитието на отока. Съветваме го да намали физическата активност, а в по-тежките случаи обездвижваме с гипс или ортеза. Предписваме и медикаменти, болкоуспокояващи или противоточни, които се прецизират индивидуално. Правилното лечение в първите дни е ключово за дългосрочния резултат.
Кога обикновено става дума за ставна нестабилност?
Най-често се наблюдава при лакътна луксация. Този вид травми често биват оперирани, дори след репозиция по спешност.
Травмираните сухожилия и връзки могат ли да се възстановят напълно?
Нашата цел винаги е максимално добър функционален резултат. Пълно възстановяване на сухожилия и връзки е възможно при частични увреждания или при навременно хирургично лечение на цялостни разкъсвания. Квалификацията на медицинския екип е изключително важна, тъй като това са деликатни анатомични структури и пълното анатомично възстановяване не винаги е възможно. Крайният резултат зависи не само от уменията на екипа, но и от редица фактори, сред които ключово място заема рехабилитацията. При младите пациенти прогнозата е значително по-добра, докато при хронични и дегенеративни увреждания възстановяването често остава непълно.
В кои случаи при травми назначавате образно изследване на скенер или ЯМР?
Когато рентгенографията не е достатъчна. Скенерът е предпочитан при костни увреди и за предоперативно планиране, а ЯМР – при увреди на сухожилия, връзки и мускули.
В медицината все повече се налагат минималноинвазивните методи на лечение, доколкото ми е известно те навлязоха и в ортопедичната хирургия. Вие прилагате ли ги?
Да, разполагаме със съвременни импланти и прилагаме миниинвазивни техники при фиксация на фрактури. Достъпът се осъществява през малък разрез, колкото да се въведе имплантът под рентгенов контрол. Това намалява оперативната травма, продължителността на интервенцията, кръвозагубата и ускорява възстановяването на пациента. Пациентите се раздвижват по-рано и се връщат по-бързо към ежедневието си.
Колко важно е следоперативното възстановяване и какви са Вашите препоръки?
Изключително важно. Пациентите трябва стриктно да спазват указанията на опериращия лекар – сроковете за натоварване и за започване на физиотерапия. Например след смяна на тазобедрена става пациентът се раздвижва още на първия следоперативен ден. За определен период от време има забранени движения. Препоръките са съобразени с метода на лечение, общото състояние на пациента, възрастта му. Успешната операция е само първата стъпка – възстановяването е съвместен процес между лекар и пациент.
Какви са Вашите препоръки за предпазване от травми?
Ако говорим за зимата и поледиците, всяка година препоръките са едни и същи – движение с повишено внимание, зимни високи обувки с хубава подметка, а на по-трудноподвижни и възрастни пациенти в най-тежките поледици се препоръчва да не излизат навън, освен ако не е крайно необходимо. Бих обърнал внимание хората да не отлагат консултацията с лекар при травма. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-добър е резултатът.
Какво е специфичното при лечение на травми при пациенти с диабет и сърдечно-съдови заболявания?
При диабетиците раните зарастват по-трудно и рискът от инфекции е по-висок – необходим е строг контрол на кръвната захар и отлична хигиена. При пациенти със сърдечно-съдови заболявания се прилага профилактика на тромбоемболичните усложнения с антикоагуланти.
Какво Ви мотивира в професията?
Пациентът да разбере състоянието си, да участва активно в лечението и заедно да постигнем най-добрия възможен резултат. Лечението е партньорство. Най-голямата мотивация идва, когато пациентът си върне увереността и качеството на живот. Именно в тези моменти медицината има най-дълбок смисъл.
