19 януари е знакова дата за българската демократична държава. На тази дата, съгласно чл. 96. от Конституцията на Република България, всеки президент тържествено се заклева, че ще спазва Конституцията и законите, ще действа в интерес на народа и ще пази суверенитета и независимостта на България.
Клетвата се полага в тържествена обстановка пред Народното събрание при встъпване в длъжност на държавния глава и вицепрезидента, пише „Епицентър“.
Текстът на клетвата се произнася от новоизбрания президент и вицепрезидент пред депутатите от Народното събрание.
Тя е идентична с клетвата, която народните представители полагат: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“.
При встъпване в длъжност президентът и вицепрезидентът подписват клетвените декларации, след което церемониално се полага клетвата.
Клетвата на българския президент е важен конституционен акт, който символизира предаността му към държавата и нейните закони.
Досега петима президенти са полагали клетва към българския народ и държава – Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Румен Радев.
Желев, Стоянов, Първанов и Плевнелиев се придържаха строго към правомощията, дадени им от Конституцията, и не си позволиха да излязат от рамките на „президент на всички българи“. Всички те имаха драматични моменти в дейността си като държавен глава, в които успяваха чрез консенсус и диалог да намерят верните за България решения. Това важи особено за Желев, Стоянов и Първанов, които работиха в условия на остро политическо противопоставяне, но запазиха както мира в държавата, така и уважението на власт и опозиция. Те бяха мостът на съгласието, а ръководената от тях президентска институция – терен на диалога между политическите опоненти.
Румен Радев е първият държавен глава, който не успя да се впише в рамките на Конституцията, който извървя пътя от обещанието да е президент на всички българи – до обвинението, че е разединителят на нацията.
През 2017 година по време на клетвата си като новоизбран президент Радев обеща: „Ще бъда президент на всички българи, независимо от религия, партийна принадлежност и етнос“.
Той декларира, че няма да превишава правомощията си, но няма и да допусне те да бъдат ограничени по някакъв начин.
Обеща диалог с останалите власти, партиите и гражданското общество. Това не се случи. Радев наруши конституционния принцип да е обединител на нацията, заигра политически с определени партии в ущърб на други, конфронтира се остро с изпълнителната власт, впусна се в задкулисни игри и партийно строителство. И през лятото на 2020 година направи нещо недопустимо като държавник – излезе от Президентството с вдигнат юмрук срещу легитимното българско правителство.
Затова по-късно – през 2022 година, когато встъпи във втория си мандат, след клетвата и речта на Румен Радев пред депутатите в Народното събрание последваха полярни реакции. Част от опозицията дори бойкотира церемонията. Минути след като положи клетва, президентът Румен Радев получи и първите атаки. От ГЕРБ не само си тръгнаха от пленарната зала, но и написаха оценка „Слаб 2“ за първия му мандат. „През последните пет години видяхме, че президентът Радев не може да уплътни функцията да бъде обединител на нацията“, бе официалната позиция на ПГ на ГЕРБ-СДС. И обясниха в кулоарите на парламента, че и преди, и сега държавният глава чертае разделителни линии в обществото.
Така Румен Радев се отправи към втория си мандат на „Дондуков“ 2 – от една страна, с пожелания за успех, а от друга – с остри критики.
Управляващите партии ПП-ДБ подкрепиха Радев, като тогавашният премиер Кирил Петков със знанието на президента нарушил Конституцията, за да стане част от изпълнителната власт, вдъхновено аплодира словото на президента. Година по-късно Радев нарече Петков и екипа му от ПП „шарлатани“.
От „Възраждане“ признаха, че Радев е загубил подкрепата им: „Сега ще му е много трудно да застане като обединител на нацията предвид това, което се случи в предходния му мандат, а именно – неговото служебно правителство да поставя едно от най-запомнящите се разединения в обществото“.
Днес, в последната година от мандата на Радев, разделението в обществото е още по-силно, а действията на Радев – още по-конфронтационни.
Радев е упрекван от целия политически спектър, че разделя нацията и не предлага нищо конструктивно за бъдещето на страната.
„Радев излиза като кукувицата от часовника. Чухте ли да каже нещо за любимия си кмет Терзиев?“, попита преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. И продължи: „Представете си реакцията на Румен Радев, ако Румъния беше влязла в еврозоната, а България беше останала отстрани?! Към всички умни и красиви се обръщам – как щяха да наричат това правителство, този премиер, този лидер на ГЕРБ?!“.
Лидерът на ДПС-НОВО НАЧАЛО Делян Пеевски също остро критикува президента за действията му. „Това ли искате за България, г-н Радев? Хаос, безредици, беззаконие и анархия? Каква е цената – демокрацията и мирът в държавата! Вие и ПП-ДБ употребихте младите хора! И те няма да ви простят това. Ескалацията, провокирана от вашите агитки, организирани и водени от вашите Копринков, Узунов, приближени олигарси, води страната към анархия! И всичко това, за да предизвикате избори и да заграбите властта с кръв?! Нищо от това няма да получите, прегазвайки хората! Те няма да допуснат това!“, написа Пеевски по повод безредиците, предизвикани на протеста срещу правителството на 30 ноември.
Заради появилите се слухове, че Радев ще излезе със своя партия на предсрочните избори, срещу него скочиха и от ДБ.
Ако Радев излезе на изборите, има риск да разцепи антикорупционния консенсус по руска линия, заяви лидерът на ДСБ (част от „Демократична България“) Атанас Атанасов. „Да излезе г-н президентът и да каже какво ще върши, защото тази полуконспирация до този момент… Аз го казах и като бяхме при него на консултации: „С кого говорим? С президента или с конкурента?“, припомни лидерът на ДСБ
Критики срещу Радев не спести и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
„Радев реши да даде третия мандат на Ахмед Доган. Не съм изненадан от решението, напълно логично е. С този си ход обаче бъдещият бивш президент направи сериозна политическа грешка. Свали маската си още преди да е почнало представлението“, обобщи лидерът на „Възраждане“.
БСП са силно резервирани към евентуален политически проект на Румен Радев и се опасяват, че той ще е за тяхна сметка.
„БСП се нуждае от промяна. Заплашени сме от сериозни електорални щети. Потенциален проект на Радев е реална заплаха“, заяви преди ден евродепутатът Кристиан Вигенин.
От „Има такъв народ“ засега не са изразявали твърдо отношение към евентуален политически проект на президента. Според всички експерти обаче те ще са една от потърпевшите партии, от които той ще придърпва гласове.
Единствено от „Продължаваме промяната“ са уклончиви относно отношенията си с Румен Радев. В това има обяснение – Радев ги създаде и ги „посади“ на българския политически терен. Въпреки това между тях има студен мир.
„Нашият конфликт с Румен Радев тръгна от това, че след началото на войната България трябва да се освободи от руската енергетика. Радев тогава защити руските интереси, а не българските интереси в областта на енергетиката. Нашият конфликт с президента дойде от геополитическата позиция на Радев“, обясни бившият премиер Николай Денков.
