Съдържанието в чинията директно влияе върху състоянието на сърцето, кръвоносните съдове и риска от инфаркт и инсулт, предупреждава кардиологът от Лечебни заведения Медика
Д-р Мерал Расим е специалист по кардиология. Завършва медицина в Медицинския университет в Плевен през 2016 г. и веднага започва работа в СБАЛК „Медика Кор“ – Русе. През 2020 година придобива специалността си. В практиката си тя поставя акцент върху профилактиката, индивидуалния подход и дългосрочната грижа за пациентите. Отличава се не само с професионализъм, но и с внимателно и човешко отношение към хората. Това е една от причините през 2025 г. да бъде удостоена с приз от пациентката класация „Лекарите, на които вярваме“ на вестник 24 часа. Д-р Мерал Расим преглежда пациенти амбулаторно в ДКЦ-2.
Д-р Расим, от какво зависи здравето на сърцето?
Сърцето е орган, за който често се сещаме едва когато ни напомни за себе си – с болка, задух, сърцебиене или необичайна умора. Истината е, че здравето на сърцето не зависи от един фактор или едно изследване, а е резултат от съвкупността на ежедневните навици, генетиката, хормоналния баланс, храненето, движението и психичното състояние.
Здравето на сърцето зависи от няколко основни стълба: състоянието на кръвоносните съдове, нивото на артериалното налягане, липидния профил (холестерол и триглицериди), кръвната захар, телесното тегло и физическата активност, както и психо-емоционалния баланс. Възрастта и генетиката не можем да променим, но всички останали фактори подлежат на контрол. Сърцето реагира изключително чувствително на начина ни на живот – то „помни“ както вредните, така и полезните ни навици.
Как влияе студеното време върху сърдечно-съдовата система?
Студеното време не е безобидно за пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Ниските температури водят до свиване на кръвоносните съдове, което повишава кръвното налягане и увеличава натоварването на сърцето. През зимните месеци по-често наблюдаваме повишение на артериалното налягане, пристъпи на стенокардия, аритмии, както и по-висок риск от инфаркт и инсулт. Затова е важно да се избягва рязкото излагане на студ, да се обличаме адекватно, да приемаме редовно предписаните медикаменти и да не прекъсваме лечението „защото се чувстваме добре“.
Как храната влияе върху здравето на сърцето?
Все по-често пациентите питат не само как да лекуват сърцето си, а как да го запазят здраво по-дълго. Днес дълголетието не означава просто повече години живот, а повече години с добро качество – активност, самостоятелност и енергия. В основата на това стои сърдечно-съдовата система, а храненето е един от най-силните фактори, които ѝ влияят ежедневно. Каквото слагаме в чинията си всеки ден, директно влияе върху състоянието на сърцето, кръвоносните съдове и риска от инфаркт и инсулт. Това е тясно свързано и с дълголетието, което напоследък все по-сериозно навлиза като фокус в медицината. Истината е, че храната е един от инструментите на дълголетието.
В т.нар. „сини зони“ по света, където хората живеят по-дълго и по-здравословно, общото не е скъпата храна или строгите диети, а балансираното хранене и постоянството. Храненето влияе върху възпалението в организма, състоянието и еластичността на кръвоносните съдове, метаболизма на захари и мазнини и дори върху стареенето на клетките. Сърцето „обича“ храна, която не поддържа хронично възпаление и щади съдовете.
Вие самата имате сериозен интерес към тази тема. Кои са основните принципи на хранене за здраво сърце?
Зеленчуците трябва да са основа на всяко хранене. Те са богати на фибри, антиоксиданти и минерали, подпомагат контрола на кръвното налягане и забавят процесите на атеросклероза. Препоръката е проста – половината чиния да бъде със зеленчуци.
Плодовете е добре да се консумират цели, а не под формата на сок. Целият плод съдържа фибри и води до по-бавно покачване на кръвната захар. Дори „натуралните“ сокове са концентриран източник на захар и не носят същата метаболитна полза.
Мазнините са сред структурните елементи на тялото – те изграждат клетъчните мембрани, затова не бива да се лишаваме от тях. Проблемът не са мазнините сами по себе си, а техният вид и количество. Вместо пълната им забрана препоръчвам зехтин, ядки, семена и мазна риба, които подпомагат контрола на „лошия“ холестерол и са свързани с по-нисък сърдечно-съдов риск. Разбира се, и те трябва да се приемат с мярка.
Протеините имат важно място в здравословното хранене, особено за поддържане на мускулната маса и силата с напредване на възрастта. Недостатъчният прием на протеин може да ускори процесите на стареене и да повлияе неблагоприятно общото здраве, включително и сърдечно-съдовата система. Най-добрият подход е умереността и разнообразието. Рибата, яйцата, бобовите храни, млечните продукти и непреработените червени меса, консумирани в разумни количества, могат да бъдат част от балансирано меню. Проблемът не е в самия протеин, а в прекомерната и едностранчива консумация, особено на преработени месни продукти. По-големите количества и честата консумация на червени и преработени меса може да повиши риска от сърдечно-съдови заболявания чрез увеличаване на „лошия“ холестерол, възпалението и натоварването на бъбреците.
Кои витамини и минерали са важни за сърцето и кръвоносните съдове?
Магнезият, калият, витамин D и витамините от група B имат значение за сърдечната функция, но не са универсално решение и не са напълно безобидни. Формата, дозата и продължителността на приема са от значение. Най-добрият подход остава индивидуалната лекарска преценка, а не самолечението.
Солта и захарта – враг номер едно на сърцето ли са?
С риск да се повторя, ще кажа, че мярката е ключът. Солта е необходима, но в излишък повишава кръвното налягане. Особено внимание изисква т.нар. „скрита сол“ в колбаси, сирена, готови храни и туршии. Много пациенти ме питат как едновременно да намалят солта и да консумират ферментирали зеленчуци. Туршиите като кисело зеле и други кисели зеленчуци имат своите ползи, особено за чревното здраве, но трябва да се ядат в малки количества и по-рядко. Могат да се изплакват или накисват, за да се намали съдържанието на сол.
Захарта не е отрова, но също като солта става проблем, когато е прекалено много и се консумира твърде често. Излишният ѝ прием увеличава риска от диабет, води до инсулинова резистентност, повишава телесното тегло, поддържа хронично възпаление и ускорява стареенето на кръвоносните съдове. Най-големият проблем не са сладките десерти от време на време, а ежедневната „скрита захар“ в напитки, тестени изделия и готови продукти. Принципът е прост: по-малко сладко – всеки ден, а не само „когато сме на диета“.
Каква е връзката между чревното здраве и сърцето?
Все повече научни данни показват връзка между здравата чревна микробиота и по-ниския сърдечно-съдов риск. Разнообразното хранене, фибрите и умерената консумация на ферментирали храни подпомагат този баланс. Антиоксидантите и омега-3 мастните киселини имат противовъзпалително действие и създават благоприятна среда за полезната микрофлора. Иска ми се да обърна внимание и на една конкретна чревна бактерия – Akkermansia muciniphila, която се свързва с по-добър метаболизъм, по-ниско възпаление и по-добър контрол на теглото. Тя не е „магическо решение“, а част от по-широката картина на здравословния начин на живот.
Каква е връзката между щитовидната жлеза и сърцето?
Щитовидната жлеза и сърцето са тясно свързани – нейните хормони директно „задават темпото“ на сърдечната дейност. Те влияят на честотата и силата на сърдечните съкращения и определят колко кислород и енергия използва сърцето. При дисбаланс в щитовидните хормони сърцето често е първото, което реагира – със сърцебиене, аритмии или промени в кръвното налягане. Затова при необясними сърдечни симптоми винаги трябва да се мисли и за хормонална причина.
А какво е влиянието на стреса върху сърдечно-съдовото здраве?
Хроничният стрес повишава кръвното налягане, ускорява пулса и поддържа възпаление в организма. Той активира хормонални механизми, които с времето изтощават сърдечно-съдовата система. Не можем напълно да избегнем стреса, но можем да го управляваме. Движението, дихателните техники, достатъчният сън и подкрепата от близките имат доказан защитен ефект. Тревожните мисли, когато са постоянни и неконтролирани, поддържат организма в състояние на „бойна готовност“, което е особено неблагоприятно за сърцето в дългосрочен план.
Има ли универсална рецепта за дълголетие?
Няма универсална рецепта, но има универсални принципи: редовно движение, качествен сън, балансирано хранене, контрол на стреса и социални контакти. Сърцето старее по-бавно, когато тялото и умът са в баланс. Сърцето не иска съвършенство, а постоянна грижа. То не наказва за една грешка, но страда от дългогодишно пренебрегване. Малките, устойчиви промени в ежедневието – в храненето, движението, съня и отношението към стреса – имат по-голяма стойност от всяка краткотрайна крайност. Като кардиолог вярвам, че информираният пациент не само живее по-дълго, но и по-добре.
