В много лично и емоционално интервю тя споделя каква е цената да бъде обичана от толкова много хора. Как е преминала през тежката диагноза рак? И кои са чудесата в живота й?
Вие израствате в семейство, в което музиката е заемала специално място и още от малка обичате да пеете. Кога осъзнахте, че за Вас музиката не е просто увлечение, а съдба и мисия да съхрани духа на българския фолклор?
Аз израснах в музикално семейство. Аз съм най-малката от три деца. И всички в семейството пеехме. Това беше ежедневие. Когато пораснах, никога не съм си мислела, че това може да бъде моя професия. Но в нашия град един ден дойде държавен ансамбъл „Пирин“. Отидох на концерт и се влюбих в красивите гримирани певици. Тогава се запитах: „Аз не мога ли да правя същото?“ Бях ученичка в десети клас, но отидох при заместник директорката в училище и й казах, че ще пея в ансамбъл. След завършване на средното си образование заминах за Благоевград, положих изпит и ме приеха в държавен ансамбъл „Пирин“. Скоро след това обаче се прибрах, защото осъзнах, че имам друго виждане за музиката. Исках да пресъздавам българския фолклор по моя начин.
Вие сте единственият фолклорен изпълнител, който има невероятната цифра от 25 самостоятелни концерта в Зала 1 на НДК, три самостоятелни концерта в зала „Арена 8888 София“ и още много други в България и чужбина. Но как се промени Николина Чакърдъкова от първото си стъпване на сцена до тези големи концерти?
Като се обърна назад мога да кажа, че съм щастлива и доволна от себе си и като видя колко много съм се променила за тези 26 години. Това е благодарение на голямата сцена. Преди 26 години стъпих в Зала 1 на НДК с една мечта, която не е била малка. Всяка година мечтите ми растяха все повече. Реализирането на тези големи мечти ме променяха. Успяхме да преведем фолклора през всички трудни времена и да го направим съвременен, адекватен. Дори понякога се улавям, че изпреварваме времето. Открих трудните пътища за реализиране на своите мечти, но ги преодолявам.
