На 1 февруари 1709 г. в безвремието на Тихия океан една точка на картата внезапно престава да бъде просто остров и се превръща в мит. На него, облечен в кожи от кози, с брада до гърдите и очи, свикнали повече с хоризонта, отколкото с човешки поглед, стои Александър Селкърк – човекът, който още не знае, че съдбата му вече е литература, а името му ще бъде завинаги вплетено в историята на света под друго име: Робинзон Крузо.
Селкърк е роден около 1676 г. в шотландското крайбрежно градче Лоуър Ларго – син на обущар, но с характер, който трудно се побира в малък занаятчийски свят. Неспокоен, буен, склонен към конфликти, той избира морето като единствен хоризонт, достатъчно широк за характера му. Още млад бяга от дома и се включва в пиратски и каперски експедиции – онзи полулегален свят на морските авантюристи, които воюват „в името на короната“, но често мислят повече за плячката, отколкото за славата.
В началото на XVIII век Селкърк се озовава на борда на кораба „Cinque Ports“, част от частна експедиция в Тихия океан под общото командване на прочутия мореплавател и буканиер Уилям Дампир. Корабът е в лошо състояние, екипажът – изтощен, а капитанът Томас Страдлинг – човек, с когото Селкърк влиза в остър конфликт. Когато достигат до архипелага Хуан Фернандес край бреговете на днешно Чили, шотландецът прави избор, който за всеки друг би изглеждал като безумие: настоява да бъде оставен на един от островите, убеден, че корабът е обречен и че да остане сам на сушата е по-малко рисковано, отколкото да продължи с него. Страдлинг приема предизвикателството – и така, през 1704 г., Александър Селкърк доброволно се превръща в корабокрушенец.
Островът, тогава известен като Мас а Тиера, е необитаем, суров и красив. Там няма градове, няма пристанища, няма кръчми, в които да се скараш с някого – има само скали, гори, вятър и море. Селкърк разполага с малко инструменти, оръжие, дрехи, Библия и собствената си упоритост. Скоро дрехите му се разпадат и той започва да си шие облекло от кожи на кози, които ловува по стръмните склонове. Козите му дават месо и мляко, а от кожите прави обувки и дрехи. Островът е пълен и с плъхове, които го измъчват нощем, докато спи – за да се справи с тях, той опитомява диви котки, които се превръщат в негови съюзници в битката за сън.
Дните му се подреждат в ритъм, който няма нищо общо с часовника на цивилизацията. Лови риба, събира плодове, поправя колибата си, чете Библията, пее псалми, говори сам със себе си, за да не забрави езика. С времето слухът му се изостря до степен да чува корабни платна в далечината, а краката му свикват да тичат по скалите по-бързо от козите. Тялото му става част от острова, а островът – единствената му вселена. Четири години и четири месеца той живее в този самодостатъчен свят, в който единственият закон е оцеляването, а единствената компания – собствените мисли.
На 1 февруари 1709 г. на хоризонта се появяват платна. Това е английският кораб „Duke“ от експедиция под командването на Уудс Роджърс, в която отново участва Уилям Дампир – този път като навигатор. Когато моряците стъпват на брега, пред тях излиза фигура, която изглежда повече като митично същество, отколкото като човек – облечен в груби кожи, с дълга брада, говорещ странен, забравен английски, в който думите се препъват след години мълчание. Роджърс по-късно ще опише в дневника си как този „див човек“ постепенно възвръща речта си и разказва историята си – история, която ще обиколи Англия и Европа.
Има свидетелства, че в първите дни след пристигането на кораба Селкърк изпитва колебание – островът, който го е измъчвал, се е превърнал и в негов дом. Той е свикнал да бъде господар на собствената си малка вселена, да разчита само на себе си, да не се подчинява на ничии заповеди. Връщането на борда означава отново дисциплина, риск, битки, йерархия. Но в крайна сметка той се качва на „Duke“ – и съдбата му поема по нов курс. По време на по-нататъшното плаване експедицията пленява богато натоварен испански кораб, а Селкърк получава дял от плячката, който го прави заможен човек. От изоставен корабокрушенец той се превръща в символ на късмета и устойчивостта.
Историята му обаче не остава заключена в корабни дневници и кръчмарски разкази. Тя попада в Лондон – в света на писатели, издатели и читатели, жадни за невероятни истории от далечни морета. Разказът за шотландския моряк, прекарал години сам на остров, достига до Даниел Дефо. Дали Дефо лично е разговарял със Селкърк или е използвал вече публикувани описания – историците спорят. Но е сигурно, че през 1719 г. той издава роман, който ще промени литературата: „Животът и странните, удивителни приключения на Робинзон Крузо“. В него реалният Александър Селкърк се превръща в художествен образ – Робинзон, който не просто оцелява, а философства, строи, създава свой малък свят, води дневник, разговаря с Бог и със себе си.
Романът е мигновен успех. Той поставя началото на модерната приключенска проза, на жанра на „робинзонадите“, на цяла традиция от истории за оцеляване и самота. Оттам нататък „Робинзон Крузо“ престава да бъде просто книга – той става архетип. В психологията се говори за „робинзонов синдром“, в социологията – за „робинзонови общества“, в педагогиката – за възпитателната сила на историята за самостоятелност и отговорност. Един шотландски моряк, който някога е настоял да бъде оставен на остров, се превръща в символ на човешката воля да оцелява и да създава смисъл дори в пълна изолация.
Най-любопитното е, че литературата не само променя съзнанието, но и географията. Островът, на който Селкърк прекарва годините си на самота, е част от чилийския архипелаг Хуан Фернандес. През 1966 г. чилийските власти официално преименуват Мас а Тиера на „Isla Robinson Crusoe“ – остров Робинзон Крузо. Така художественият образ окончателно измества реалния човек в картата на света. Географията признава властта на литературата: един роман, роден от историята на Александър Селкърк, променя името на истински остров. Малко са случаите, в които измислицата така категорично побеждава топографията.
Селкърк умира през 1721 г., отново в морето, по време на плаване край Западна Африка. Тялото му е погребано в океана – естественият край за човек, чийто живот е бил непрекъснато движение между брегове и бездни. Но историята му остава – не само в архивите, не само в статуята в родното му Лоуър Ларго, а в страниците на книга, която продължава да се чете по целия свят.
На 1 февруари 1709 г. един кораб спира край малък остров в Тихия океан и прибира на борда си човек, който изглежда като дивак, но носи в себе си история, по-силна от всяка легенда. В този момент светът още не знае, че е станал свидетел на раждането на мит. Оттам нататък Александър Селкърк и Робинзон Крузо ще живеят паралелно – единият в документите и картите, другият в въображението на милиони читатели. А островът, който някога е бил просто Мас а Тиера, ще носи името на литературния герой, доказвайки, че понякога една книга може не само да промени човешки съдби, но и да прекръсти цели късчета земя. Историята на Селкърк е точно такава – история, която променя света, защото ни напомня, че между самотния човек на скалата и редовете в една книга понякога има само една спасителна лодка разстояние.
