Жена с история – в новия епизод на подкаста „Храмът на историите” пред Мариян Станков – Мон Дьо, певицата Лияна говори открито за огорченията от думите в медиите, лъжите и отношението на обществото към жените като обект на подигравка.
„Разбрах, че човек не може да промени миналото си, но може да направи бъдещето си прекрасно.”, казва Лияна. Още в тийнейджърските й години й се налага да порасне много бързо. Именно талантът ѝ я води напред, когато семейството ѝ изпитва финансови затруднения.
И започва нейната кариера с името Лили Попова, в един друг жанр. „Свирех на класическа китара 9 години и първата певица, която ме накара да слушам поп-фолк, беше Софи Маринова.”, разкрива още тя. В индустрията на този жанр обаче навлиза години по-късно, когато целта й не е популярност, а да изкарва пари за семейството си. Не крие обаче, че и до ден днешен не иска поп-фолкът да възпитава в „нездрави” желания, а да създава музикалния вкус на българската публика.
„Аз никога не изневерих на мечтите за себе си, които съм имала като малка за визия”, днес заявява, че иска да бъде себе си преди всичко и не иска да бъде сочена с пръст. „Отървах се от всички, които ме приемаха за обект. Правилните отношения са въпрос на дистанция с конкретни хора.”, заявява тя.
„Никога не съм си представила, че човек може да е толкова плитък и неразумен, че да ме разглежда като трофей. Защото аз съм много повече от визия. Аз за себе си не съм прочела, само че не съм изяла детето си. Къде точно между всичко, което знаете за мен, вмъкнахте десетки хора, които не познавам, поне да познавах“, коментира тя и допълва, че това я е засягало и много хора в живота й са знаели, че само по този начин могат да й въздействат и да я обидят.
Но вече е настъпила промяна: „Не ми пука вече. Бог знае, коя съм. Не искам повече моят свят да бъде докоснат от нечисти ръце“.
„Ако някой ви постави алената буква и се отрече от вас заради миналото ви, той не е човек“, допълва тя.
Тежкия период, през който минава, е белязан и до ден днешен от белега на врата ѝ – диагнозата инфекция на костен мозък.
„Аз бях обезобразена, преди първата операция главата ми стигаше до ключиците”, разкрива тя.
Но дори в критичните моменти, тя вижда изпратеното от Бог като подготовка за всичко, през което се налага да мине след това. „За да бъда този човек, който съм в момента и да свидетелствам за чудесата, всичко преборих с вярата си”, завършва тя.
