Нова система от сензори, гражданска наука и отворени данни има за цел да превърне десетилетия на мистерия около НЛО в измерими факти.
В продължение на десетилетия наблюденията на НЛО се колебаеха между вяра и неверие, подхранвани от зърнисти кадри и официално мълчание. Дебатът често беше отхвърлян като маргинален, оставяйки на обществото по-скоро спекулации, отколкото наука.
Сега изследователите твърдят, че тази ера може би най-накрая приключва. Нов тласък за откриване и проследяване на неидентифицирани аномални феномени (UAP) обещава нещо, което дълго липсваше в дебата: твърди данни.
Подкрепени от авангардни сензори, координирани наблюдатели и обществена прозрачност, изследователите казват, че така нареченият „Капан за UAP“ може най-накрая да докаже какво наистина лети във въздушното пространство на Земята.
Подновеният интерес идва в момент, когато правителствата открито признават, че UAP са реални, но слабо разбрани.
Военни пилоти са свидетелствали пред Конгреса за обекти, които се противопоставят на познатите технологии, докато отбранителните агенции признават, че често губят следите им в момента, в който сензорите ги засекат, пише „Мегавселена“.
Според изследователи, участващи в срещата на върха за откриване и проследяване на UAP, проблемът никога не е бил в наблюденията, а в тяхната проверка.
Без калибрирани инструменти и споделени данни, празнините се запълват от слухове. Срещата събира учени, инженери и политически експерти, които твърдят, че съвременната технология най-накрая е настигнала мистерията.
Високоскоростни камери, усъвършенствани радари, инфрачервени изображения и акустични сензори вече могат да наблюдават небето в множество диапазони на електромагнитния спектър.
Когато се комбинират, тези инструменти позволяват на изследователите да изключат самолети, дронове, метеорологични явления и грешки в сензорите. Това, което остава, казват те, е истинската аномалия.
В основата на новия подход е координацията. Вместо да разчитат на единична камера или радарно засичане, екипите разполагат мрежи от инструменти, които наблюдават един и същ участък от небето по едно и също време.
Експертите обясняват, че един-единствен сензор може да бъде подвеждащ. Радарът може да улови далечни самолети.
Инфрачервените лъчи могат да бъдат объркани от топлинни отражения. Оптичните камери могат да размажат бързо движещи се обекти. Но когато всички системи регистрират едно и също събитие, възможността за грешка драстично намалява. Някои групи вече оперират с мобилни лаборатории, оборудвани с уреди за нощно виждане, термални камери и аудио сензори, които засичат звуци извън обхвата на човешкия слух.
Други тестват системи, които заснемат хиляди кадри в секунда, позволявайки на учените да изучават в детайли рязкото ускорение и внезапните промени в посоката. Този многослоен модел на откриване е това, което изследователите наричат „Капан за UAP“. Той е проектиран да улавя мимолетни събития, които някога са се изплъзвали незабелязани или недоказани. Ролята на гражданите, пилотите и службите за спешно реагиране.
Пилоти, полицаи и обикновени свидетели често са първите, които забелязват необичайни обекти, но докладите им в миналото не са водели доникъде. Организаторите на срещата твърдят, че това трябва да се промени.
Служителите на правоприлагащите органи и авиационните специалисти са обучени наблюдатели и техните показания имат тежест. Нови мрежи за докладване имат за цел да събират тези разкази заедно със сензорни данни, изграждайки по-пълна картина на всяко събитие.
Ветерани изследователи, участващи в проекта, предупреждават да не се вярва на обещания за внезапно разкритие. Мнозина казват, че са чували подобни твърдения от десетилетия. Различното сега, според тях, са доказателства, които не могат да бъдат пренебрегнати.
Анализът, базиран на данни, променя разговора. Когато аномалиите се записват от множество сензори, анализират се кадър по кадър и се публикуват открито, отричането става по-трудно.
Законодателите вече настояват за ограничения върху прекомерното засекретяване, докато учените твърдят, че прозрачността е от съществено значение за общественото доверие.
Целта не е да се правят прибързани заключения, а спекулациите да бъдат заменени с измервания.
Независимо дали UAP се окажат непозната технология, природни феномени или нещо по-необикновено, изследователите казват, че истината трябва да се основава на доказателства. С пренаселеното небе, нарастващите опасения за безопасността и растящото обществено любопитство, стремежът за разбиране на UAP вече не е маргинален. С въвеждането на „Капана за UAP“ учените вярват, че светът може най-накрая да получи ясни отговори на въпрос, който витае от поколения.
