Конкурсът за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ ще се проведе и тази година във вече доказалия се формат. Настоящото осмо издание на конкурса кани режисьори на възраст до 35 години, които имат свои концепции за бъдещ спектакъл на тема „Лабиринти на настоящето“, обявена от селекционера тази година д-р Зорница Каменова.
На тримата селекционирани режисьори ще бъде предоставена възможност да работят в ателиета с актьори от трупата на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, в продължение на шест дни. По време на работните ателиета избраните режисьори ще общуват отблизо с драматурга-селекционер, чиято задача е да съдейства максимално на творческия процес на младите творци.
В края на ателиетата режисьорите ще представят своята „работа в процес“ в откъс до 30 минути. Жури ще определи победителя в конкурса, който ще получи възможност да доразвие показа си и да го превърне в спектакъл в Драматичен театър „Сава Огнянов“ през сезон 2026/2027 година.
Предложенията за участие в Конкурса могат да се основават върху чужди или авторски текстове, пиеси или проза, както и да се представят като концепции за авторски спектакли.
Изискването е кандидатите за участие в конкурса да изпратят до 06.04.2026 г. идеите си за бъдещ спектакъл в рамките на две стандартни страници, заедно с портфолио и CV на [email protected] или на адреса на Драматичен театър „Сава Огнянов“, Площад „Свобода“ 4, 7000 Русе.
Тримата селекционирани режисьори ще бъдат обявени на 20.04.2026 г. от д-р Зорница Каменова.
Конкурсът ще се проведе от 15-ти до 21-ви юни 2026 в Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе.
Лабиринтите на настоящето нямат един център и една истина, ориентацията е трудна, а изходите са несигурни. Светът около нас е разтърсван от войни, геополитически преразпределения, екологични катастрофи, научни и генетични експерименти, кибератаки, космически пробиви. В епоха на квантови алгоритми, изкуствен интелект и дийпфейк, на постистина и идеологическа пропаганда, въпросът не е само какво е реално, а какво е човешко. Ще се роди ли нова хуманност сред симулации, хибридни войни и дигитални манипулации? Театърът реагира на тези процеси не просто като отражение, а като жив организъм, който търси пътеки за оцеляване на човека и човешкото в свят, разпаднат на фрагменти от информация, страх и ускорение. Той не обещава спасение, но предлага ориентация – временна светлина, която напомня, че докато има разказ, тяло и среща, човешкото все още може да бъде съхранено.
Д-р Зорница Каменова
