В южната част на Мексико вниманието отново нараства към вулкана Ел Чичон, който дълго време се смяташе за относително стабилен. Учени от Института по геофизика към Националния автономен университет на Мексико регистрират промени в кратера му, които потенциално биха могли да индикират възможността за ново изригване.
Вулканът Ел Чичон вече остави трагичен отпечатък в историята. Мощното му изригване през 1982 г. е едно от най-смъртоносните в съвременната мексиканска история. Пирокластичните потоци и гъстата лава унищожиха цели селища, отнемайки живота на повече от две хиляди души.
Изригването коренно промени ландшафта – върхът на вулкана се срути, създавайки кратер, който впоследствие се напълни с вода. Изпускането на големи количества серен диоксид в атмосферата дори имаше глобални последици – регистриран е краткосрочен спад на средната температура на планетата. Именно това преживяване прави всякакви промени в активността на Чичон особено чувствителни за учените и местните общности.
В края на 2025 г. изследователи от Националния автономен университет на Мексико регистрираха серия от аномалии в кратерното езеро. Температурата на повърхността му достигна 118 градуса по Целзий по време на някои измервания, а във водата се появиха кухи серни сфери, свързани с издигането на газове от дъното. Цветът на езерото също се промени от зеленикав, причинен от водорасли, на сивкав, което показва увеличение на концентрациите на сулфати и силициев диоксид.
Анализът на пробите разкри колебания в нивата на хлоридите, както и повишени емисии на сероводород и въглероден диоксид. Експертите казват, че това са признаци на активни хидротермални процеси под повърхността.
Сеизмичната активност остава слаба и плитка, което не показва издигане на магма, но опасността от активиране на вулкана остава под жълт код. Учените отбелязват, че системата може да остане стабилна за дълго време, но съществува риск от внезапни фреатични експлозии, причинени от налягането на парата.
Междувременно учените откриха, че дълбоко под земната повърхност, приблизително на 3000 км под Африка и Тихия океан, има две големи аномалии в мантията на планетата, които са повлияли на формирането и поведението на магнитното поле на Земята в продължение на милиони години.
Тези огромни структури от изключително гореща, плътна скала са заобиколени от по-хладен материал. Взаимодействайки с течното външно ядро, те модулират генерирането на магнитно поле, което предпазва планетата от космическа радиация.
