“Да търсиш светлото в най-тъмните места. Усмивката в най-тъжното. Много обичах да живея в приказки като малка. И станах и актриса, може би, заради това. Много обичах да си измислям някакви светове“. Това заявява актрисата Валентина Каролева в новия епизод на подкаста “Храмът на историите”. Пред Мариян Станков – Мон Дьо тя говори открито за най-тежката болка в своето детство – зависимостта на нейната майка и тежестта да трябва да се раздели с нея във вече зряла възраст.
Емоционално и болезнено откровена, актрисата от филма “Доза щастие” разказва пред Мон Дьо за момента, в който като дете започва да осъзнава истината за зависимостта на майка си.
„Около 10 започнах да разбирам, че това вече не е някакво лекарство… започна да говори пред мен открито, че това, което прави, всъщност не е добре, че трябва да намери начин да го спре, че се бори“, споделя тя, признавайки колко силен страх е носела в себе си – „тя беше хероинов наркоман. Толкова ме беше страх“.
Въпреки че „наркотиците винаги са били около мен“ и е била част от подобни компании, Валентина подчертава, че никога не е продължила по този път. Най-тежкият момент идва с новината за смъртта на майка ѝ . „Мъжът ми ме прегърна и ми каза: „Майка ти си отиде“, а тя остава в шок, неспособна да приеме „че това е свят, в който нея я няма“.
Последният им разговор остава като зловещо предчувствие. „Трябва да се молиш за мен… имам чувството, че Дяволът се опитва да ме разкара“, спомня си тя.
Пред Мон Дьо Валентина Каролева говори открито и за любовта си с Александър – сина на Владимир Каролев и „бащата на децата ми“.
На въпроса дали тя го е избрала или той нея, Валентина отговаря категорично: „Той си ме избра и си ме спечели“, разказвайки за едно ухажване „по най-класическия начин“, започнало с разговори в социалните мрежи, общи приятели и постепенно осъзнаване, че се харесват.
Според нея дългите връзки днес са трудни, защото „хората сме егоисти“ и често искаме другият да живее „така, както ти го разбираш и както ти виждаш живота“. Именно затова тя цени подкрепата на партньора си, който ѝ дава „много силна, истинска подкрепа в професионалния ми път“ и „просто искрено иска аз да успея“ – нещо, което рядко се среща.
Със същата откровеност Валентина споделя и отношението си към живота в България: „не е чак толкова зле“, стига човек да успее да си „подреди нещата“, но признава, че най-силно я дразнят манипулацията и нейното нормализиране.
Днес обаче с ролите в България зад гърба си се чувства на място на българска сцена. Валентина Каролева споделя, че има усещане за вътрешно израстване на родна земя: „Сега разбирам, че не съм само драматична“, признава тя и обръща специално внимание на комедията като жанр, който изисква същата, ако не и по-голяма сериозност – не като място, „отивам да се смея“, а като пространство, в което „отивам да ми се смеят на мен“.
За Валентина актьорската професия е акт на пълно отдаване и жертва: „За роля съм готова всичко да променя. Гола глава, всичко“, казва тя без колебание. Именно в тази крайна отдаденост тя вижда смисъла на пътя си: „Аз така разбирам нашата професия. Аз си давам душата на тези хора“, споделя тя.
