В рубриката „Тук и сега” Деси Банова-Плевнелиева ни среща с легендата на българската популярна и филмова музика Митко Щерев, който скоро навърши 80 години. Това е лична изповед на известния композитор, аранжор и пианист, който разказва за нелекото си детство, за приятелството с Емил Димитров, за Лили Иванова и за това как е открил Васил Найденов.
Макар да е признат творец, Митко Щерев не крие болката от миналото. На 4-годишна възраст попада в сиропиталище, а от пети клас прекарва седем години в пансиони – три години в Ямбол и четири в Пловдив, където учи в музикалното училище.
„Беше много строго. В неделя можеше да те пуснат за два часа да излезеш. Искаше се дисциплина – знаеше се кога се закусва и кога се вечеря. Пансионите не са ми отнели нищо, но нямах семейство. Самотата беше навсякъде”, спомня си той.
Композиторът споделя, че когато се е оженил, съпругата му е трябвало да го учи на елементарни битови неща, които е пропуснал в пансиона, като например как се организира рожден ден.
Въпреки трудностите, Щерев се определя като щастлив човек. Първата си песен пише през 1967 г., а през 2024 г. обяви, че слиза от професионалната сцена. За свой най-голям учител и човек, отворил му вратите към поп музиката, той посочва Емил Димитров.
„Емил е българският композитор с най-големи успехи в Европа – има три хита във френскоговорящи държави. Най-голямото му качество беше, че виждаше поп музиката не само като българска”, казва Щерев.
В интервюто той коментира и дългогодишния си спор с Лили Иванова, започнал през 2006 г. По думите му всичко опира до морал и лична позиция, но днес ѝ пожелава да бъде здрава и да има нови концерти. Щерев отбелязва, че Лили и Емил са се появили в момент, когато публиката е искала родна музика, а не имитации на италиански и френски шлагери.
Група „Диана Експрес”, създадена от него, променя звученето на българската музика. Първият им албум излиза през 1974 г. във времена, когато рокът е бил „забранена територия”.
„За 2-3 години албумът продаде 160 000 тираж. През 1975 г. бяхме най-добрата концертна банда. Свирехме парчета на „Дийп Пърпъл”, а еуфорията беше такава, че се съсипаха три летни театъра”, разказва той.
Относно откриването на таланти, Щерев споделя, че се осланя на първоначалното чувство. Така разпознава и Васил Найденов – само за една минута, след като го чува как пее на пианото.
Носителят на званието „Композитор на столетието” и академик към БАН подчертава, че за него най-ценно е признанието на хората, което „не може да се купи с пари”. В дома си той никога не пуска собствената си музика и предпочита да живее скромно.
За Митко Щерев най-голямото чудо е извървеният път.
„Най-голямото чудо е, че Господ ми начерта пътя така, че срещнах страхотни хора през живота си. От пансиона в Ямбол да стигна дотук – това наистина е чудо”, завършва той.
