Двама младежи на скутер преминават по тротоара на ул. „Борисова“ в Русе – в посока от Централна гара към центъра. Сцената не е изключение, а симптом. Симптом за град, в който правилата все по-често се възприемат като препоръка, а не като задължение.
Тротоарът е пространство за пешеходците – за възрастни хора, за майки с колички, за ученици. Не е писта за мотопеди. В конкретния случай двама души се движат с моторно превозно средство по зона, предназначена изцяло за пешеходно движение. Това не е просто административно нарушение – това е реален риск. Един внезапно отворен вход, едно дете, изскочило отстрани, един подхлъзнал се пешеходец – и инцидентът е факт.
Ул. „Борисова“ е една от най-оживените артерии в града. Тя е витрина на Русе. Какво послание изпращаме, когато по нея спокойно се движат моторни превозни средства по тротоара? Че контрол няма? Че санкции няма? Че всеки може да прави каквото реши?
Проблемът не е само в тези двама младежи. Проблемът е в усещането за безнаказаност. В последните години русенци неведнъж сигнализират за мотори, електрически тротинетки и велосипеди, които се движат агресивно по пешеходни зони. Въпросът е – колко акта са съставени? Колко проверки са направени? Колко превантивни акции са проведени?
Законът е ясен – моторни превозни средства нямат право да се движат по тротоар. Но законът има смисъл само ако се прилага.
Време е институциите да покажат, че градът не е ничия територия. Че тротоарът е за пешеходците. И че сигурността на хората стои над удобството на нарушителите.
Защото днес това е просто снимка. Утре може да бъде новина за пострадал.
