Влизането ми в парламентарната политика е в отговор на призива на българските граждани и на очакванията им за превръщането на България в демократична, модерна и свободна европейска държава и за ускорена европейска интеграция.
Това заяви президентът (2017-2026 г.) Румен Радев в интервю за германския вестник Berliner Zeitung.
Той напомни за масовите граждански протести през декември в цяла България, както и в европейски градове като Берлин, довели до оставката на българското правителство.
„Искаме българските граждани да се чувстват напълно свободни, без да са зависими от каквито и да е олигархични интереси и да имат възможност да разгърнат своя потенциал в реалната икономика, индустрията и развитието на висококачествени услуги“, посочи Радев.
По отношение на войната в Украйна Румен Радев заяви, че се надява да бъде използвана повече дипломация.
„Досега фокусът беше върху военната и икономическата помощ за Украйна, но все още не са използвани в достатъчна степен дипломатическите средства“, посочи Радев и добави, че се наблюдава промяна в отношението на европейски лидери и възприемането на по-реалистичен подход по отношение на войната в Украйна.
„Лидери като президента Макрон започнаха да говорят за възстановяване на диалога с Русия и обсъждане на бъдещата архитектура на сигурността в Европа. Трябва да говорим с Русия, защото без диалог, архитектурата на сигурността ще се основава на съперничество и на постоянно военно мислене“, подчерта Румен Радев.
Като бивш командващ на Военновъздушните сили високо ценя инвестициите в сферата на отбраната, но трябва да си даваме и сметка за дългосрочните последици за икономиката и социалните ни системи, добави той.
Запитан за присъединяването на България към инициативата на президента Тръмп „Борд за мир“, Румен Радев напомни, че е странно, че решението на българското правителство за това е взето в условия на подадена вече оставка.
Той посочи, че стратегическите отношения със САЩ трябва да продължат да се заздравяват, тъй като САЩ продължават да гарантират сигурността на Европа и изрази подкрепата си за визията на президента Тръмп да прекрати кръвопролитията в Украйна и Газа със средствата на дипломацията.
„От друга страна българското правителството заобиколи всички вътрешни административни процедури, без да извести парламента и президентската институция“, отбеляза още Радев.
Той посочи и че въпреки взетото решение за присъединяването на България към „Борда за мир“ правителството в оставка отказа да внесе договора в парламента за ратификация, което означава, че „е отворило вратата, но не е прекрачило през нея“.
„Необходимо е да бъдат анализирани изискванията, произтичащи от нашата конституция и от европейското право, преди да се поемат толкова сериозни международни ангажименти“, посочи още Радев.
Запитан дали ще ревизира това решение, ако стане министър-председател, Радев заяви, че решение може да бъде взето след задължително обсъждане на въпроса в българския парламент.
„България категорично подкрепя мирните инициативи, но те трябва да са в съответствие с нашата конституция, европейското право и всички законови и парламентарни изисквания“, подчерта още той.
В отговор на въпрос за отправените от него критики за начина, по който бе въведено еврото в България, Радев заяви, че новата валута засяга всички български граждани и все още има различни мнения в обществото.
„Затова най-демократичният подход беше провеждането на референдум“, посочи Радев.
По думите му въвеждането на еврото е резултат на много стъпки, но правителството се е оказало неспособно да се справи с покачването на цените и прилагането на финансови буфери за защита на най-уязвимите групи в обществото.
„Според българската статистика 30% от гражданите живеят на границата на бедността или на социалното изключване, а 22% са под нея. И това са данни преди въвеждането на еврото. Веднага след приемането на конвергентния доклад през юни, цените започнаха да нарастват в националната ни валута. През последните 9 месеца цените на основни стоки, храни и особено на услугите скочиха значително“, посочи Радев.
Той добави, че еврото може да има преимущества като насърчаване на инвестициите, привличането на капитали и отварянето на пазари, но неговото въвеждане трябваше да е придружено от мерки за защита на най-уязвимите.
Запитан, дали Украйна следва да се присъедини към ЕС, въпреки че не е изпълнила всички критерии за това, Румен Радев посочи, че страната и украинските граждани заслужават подкрепа в изключително трудно за тях време, но членството в ЕС изисква изпълнението на Копенхагенските критерии.
„Страните от Западните Балкани чакат от десетилетия и осъществяват трудни реформи в икономиката, администрацията и върховенството на правото. Не трябва да забравяме и за тях, докато фокусът ни е върху Украйна, поради военните действия“, заяви Радев.
Той добави, че прибързването рискува да подкопае европейските принципи, а Украйна все още има да свърши много работа, за да изпълни необходимите за членство в ЕС критерии.
По отношение на европейската интеграция на РСМ Радев напомни, че съгласно Европейския консенсус от юли 2022 г. страната трябва да промени Конституцията си и да включи българите наравно с другите държавотворни народи и едва тогава преговорите за членство в ЕС могат да започнат.
„Това е труден, но необходим процес и бихме желали да видим РСМ възможно най-скоро в ЕС. Не желаем граници и гранични контролно-пропускателни пунктове, а искаме хората от двете страни на границата да могат да живеят, работят и общуват заедно свободно“, заяви още Радев.
