Президентът Илияна Йотова се запозна с анализа на състоянието и подготовката на Военновъздушните сили през 2025 г. и направи изявление пред медиите, в което очерта основните предизвикателства пред Българската армия, необходимостта от устойчиво финансиране и позицията си по международни въпроси.
Йотова благодари на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и на ресорния министър за „изключително задълбочения и в някои отношения много критичен анализ“ на състоянието на въоръжените ни сили. По думите ѝ представеният отчет е „моментна снимка“ както на текущата ситуация, така и на най-неотложните проблеми, които трябва да бъдат решавани независимо от предстоящите избори. Част от процесите, свързани с модернизацията, вече са започнали и не бива да бъдат прекъсвани, смята Йотова.
Президентът подчерта, че с придобиването на нова военна техника възниква и необходимостта от изграждане на съответната инфраструктура и поддържащи комплекси, за да може тя да функционира пълноценно. Според нея модернизацията не се изчерпва с покупката на техника, а изисква цялостна система за поддръжка и ефективна експлоатация.
Йотова изрази специална благодарност към българските военни контингенти, участващи в многонационални мисии, като подчерта високата оценка, която получават от партньорите на страната ни.
Тя акцентира и върху ролята на армията при справянето с бедствия и аварии в страната – включително при големите пожари и други кризи. По думите ѝ без намесата на Българската армия страната трудно би се справила толкова успешно.
Йотова посочи, че одобрените от Европейската комисия проекти по инструмента SAFE са важни за развитието на армията, но призна, че процесът на реализация няма да бъде лесен и изисква съгласие и координация между институциите.
Тя отбеляза, че лично е смятала, че българската отбранителна индустрия е трябвало да има по-голямо участие, вместо да се разчита основно на готови проекти от регистрите на Европейската агенция по отбрана. Според нея сега приоритет е намирането на най-добрия начин за реализиране на вече взетите решения.
По отношение на бюджета Йотова заяви, че през 2025 г. има известен напредък във финансирането на армията, включително в увеличаването на възнагражденията. Това обаче не е достатъчно, за да направи военната служба достатъчно привлекателна.
Тя подчерта, че проблемът с недостига на личен състав продължава да стои и е отразяван в последните няколко годишни отчета. Въоръжените сили все още не са напълно окомплектовани. Йотова посочи, че е получила уверение от политическото и професионалното ръководство на отбраната, че ще се работи активно в тази посока.
Според нея тенденцията за увеличаване на средствата трябва да продължи, като задължително трябва да бъдат осигурени не само финансови ресурси, но и условия за сключване на договори и реално стартиране на проектите.
По повод четвъртата годишнина от началото на войната в Украйна Йотова заяви, че определя случващото се като война, а не като „специална операция“. По думите ѝ конфликтът вече четири години носи тежки човешки жертви от двете страни.
Тя изрази надежда за развитие на мирни преговори, постигане на примирие и връщане към нормалност, както и за активна роля на европейските държави във възстановяването на Украйна. Йотова припомни, че българската позиция от самото начало е била ясна – става дума за агресия.
Президентът коментира и факта, че две държави са наложили вето върху финансовата помощ за Украйна в рамките на Съвета на външните министри на ЕС. Тя отбеляза, че в едната от страните предстоят избори и част от мотивите може да са политически.
Йотова изрази тревога, че Европа в последните месеци е изключена от преговорния процес, което според нея показва липса на лидерство и ясна визия. Тя призова българските представители, включително и в условията на служебно управление, да работят за възстановяване на лидерската роля на Европейския съюз в процеса.
Тя отказа да коментира предложението на вътрешния министър главният секретар на МВР да бъде освободен.
