България се нарежда сред държавите с най-много активни разследвания на Европейската прокуратура – общо 267 към края на 2025 г., според годишния доклад на институцията.
Повече дела има само в Италия (991), Румъния (535) и Германия (361), което поставя страната ни на четвърто място в ЕС по този показател.
В рамките на Съюза към 31 декември се водят общо 3602 активни разследвания с прогнозни щети за 67,27 млрд. евро. Това е средно по 18,7 млн. евро на случай. Най-голям дял от вредите на европейско ниво идва от приходни измами – ДДС и мита, които формират над 45 млрд. евро или повече от две трети от общата сума.
На този фон в България картината е различна. У нас преобладават разходните измами – общо 244 случая, свързани основно с европейски програми за регионално развитие, земеделие и други фондове. Разследват се още 18 случая на измами с ДДС и мита и 16 случая на корупция, свързана с разходване на европейски средства.
Въпреки високия брой дела, размерът на щетите у нас остава сравнително по-нисък. Разследваните вреди се оценяват на 1,7 млрд. евро – средно по 6,4 млн. евро на случай. За сравнение, в Италия щетите възлизат на 28,71 млрд. евро, в Германия – на 5,77 млрд., а във Франция – на 5,94 млрд. евро.
През 2025 г. в България са образувани 82 нови разследвания по подадени сигнали с прогнозна стойност на щетите от 702 млн. евро. В Италия новите случаи са 240 с предполагаеми вреди за 23,5 млрд. евро, а в Германия – 153 дела за 1,86 млрд. евро.
Докладът дава и конкретен пример от България – обвинение, повдигнато през януари миналата година от Европейската прокуратура в София срещу трима души по разследване за измама при обществена поръчка на стойност над 94,5 млн. евро европейско финансиране. Проектът е свързан с изграждането на сигнализационни и телекомуникационни системи по жп участъка Пловдив–Бургас.
Поръчката е възложена на консорциум от четири компании. Обвинения са повдигнати срещу двама мениджъри на италианска фирма, управителя на българска компания от консорциума и бившия генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
Според разследването участници в консорциума са предоставили невярна информация, за да осигурят достъп до европейско финансиране, като са заявили, че една от фирмите има необходимия предходен опит със съответните системи. Впоследствие ангажиментът бил прехвърлен на австрийска компания, по-рано отстранена от процедурата заради неизпълнение на техническите изисквания. Бившият директор на НКЖИ е подписал договора и е одобрил плащанията, въпреки че според прокуратурата е бил наясно с несъответствията.
