Навършват се 49 години от най-силното и смъртоносно земетресение в Югоизточна Европа – земетресението във Вранча. Епицентърът е в Източните Карпати и е с магнитуд около 7.6 по скалата на Рихтер. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 км.
Трусът довежда до разрушаването на над 8500 сгради и убива повече от 1600 души в Румъния и България.
Най-сериозно в България пострада Свищов, където трусът в 21,20 часа на 4 март 1977 г. взима 109 жертви. 27 от загиналите са деца. Общо загиналите в Румъния и в България са над 1600, повечето от тях в Букурещ. В Русе жертвата е една.
Сред загиналите има 11 служители на МВР, 6 учители, 15 инженери, 4 директори на институции и др. Труповете са подредени в коридорите на местната болница за разпознаване от близките.
Съборени са жилищни блокове на ул. “33-ти свищовски полк”, общежитие на “Свилоза”, административната сграда на “Рудметал”. Сериозно е повредена търговската гимназия, училище “Димитър Благоев”, консервната фабрика, църквата “Св.Троица”, строена от Кольо Фичето.
Часове след земетресението милиция и военни от поделението в Белене започват операция по изваждане на пострадалите изпод отломките на сградите. Работата им се усложнява от продължаващите вторични трусове, някои от които също доста силни, от 3 и 4 степен.
От всяко мъртво тяло се изземват пръстови отпечатъци, чрез които след това се извършва неговата идентификация. Прегледите, направени от лекар патолог показват, че повечето от хората са загинали от задушаване.
