До днес в ЦИК са постъпили документи за регистрация на 12 партии и 10 коалиции. До 17:00 днес партиите и коалициите могат да подават заявления в Комисията за регистрация за участие в предсрочните парламентарни избори.
В понеделник и доскорошният президент Румен Радев се регистрира за изборите на 19 април с коалиция “Прогресивна България”, но не отиде лично, за регистрацията.
Политологът Георги Киряков коментира за БНР, че „трудно може да се направи“ извод, че „Прогресивна България“ може да предложи прогрес в политически план, „виждайки партиите, които участват при създаването на коалицията“:
„По отношение на заявките – чували сме ги многократно през годините. Говоря за бившия президент Радев, заявките му за политики и за политическо бъдеще на неговата формация. Чували сме ги и от предишни опити за промяна на статуквото в българския политически живот. Най-важно в тази ситуация е дали всъщност се цели прогрес на българската политика или поредна мимикрия на определени групи хора, които търсят политическо представителство през лица като Румен Радев, а преди това – през лица като Бойко Борисов, а преди това – през лица като Симеон Сакскобурготски“.
Относно заявката на Радев за „демонтиране на олигархично-корупционния модел“, той припомни:
„Слушали сме го многократно! Да не се връщам и на най-ново време, в което една от партиите, които участваха в последната коалиция – ИТН, също обещаваше „изчегъртване“ на Бойко Борисов от политиката и демонтаж на корупционния модел“.
В политическа криза хората очакват появата на лице, което да гарантира промяна и прогрес, но очакват и това лице да се справи „с този така наречен олигархичен модел през някакви методи, отвъд демократизма“:
„Засега не съм чувал никаква заявка от доскорошния президент Радев за това как ще осъществи тази радикална промяна”, каза той за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“.
Според политолога, Радев не губи от мълчанието си в политическото пространство. Той направи паралел със Симеон Сакскобурготски и други политически фигури, печелили от мълчанието. Експертът очаква Радев да е по-предпазлив и, за разлика от Сакскобурготски, да не излезе със заявка в какъв период ще „промени хода на историята на българската политика”.
„Изключително внимателни, като избиратели, трябва да бъдем, когато ни се заявява такова нещо – че ще направи демонтаж на еди-каква система. Нито Симеон Сакскобурготски успя преди години със 120 народни представители, нито Бойко Борисов успя с 90-100 народни представители през годините да осъществи този демонтаж. Имайки предвид, че президентът Радев най-вероятно няма да има 121 народни представители… как ще го осъществи този демонтаж – самостоятелно или с коалиционни партньори? Кои ще са тези коалиционни партньори в бъдещата му управленска коалиция и дали те ще са съгласни с неговия начин за демонтаж на системата? Изобщо дали са съгласни с демонтажа на системата, защото може да са част от системните партии?“.
„Досега това, което се вижда, не кореспондира с обещанието за нов тип политика с нови лица. Това са добре познати хора с добре познати политически действия. Някои от тях са дори спорни. Доколкото имам спомен, по време на управлението на служебния кабинет на Гълъб Донев се сключи договора с „Боташ“, примерно. Така ли си представя Радев разграждането на системата и борбата с олигархията“, попита политологът и заяви, че е малко вероятно друг нов играч да успее да прескочи 4-процентната бариера:
„Появата на нов играч няма да доведе до сериозно разместване на сегашните нагласи на избирателите. Вече имаме на терен нов играч, в който е генерирана основната надежда за промяна на модела на управление“.
Кой от евентуално сигурните участници в следващия парламент е най-близо до идеите на Радев:
„Ако иска да осъществи идеята си за разграждане на модела, ще трябва да се коалира с ПП-ДБ. Ако иска нещо друго, което стои зад фасадата на това, което заявява в момента, то може да се коалира с всички останали проруски партии в българския парламент. Знаем кои са. Зависи и в какви конфигурации ще попаднат. Това са ключовите въпроси, на които предстои наистина да се отговори, но това са двете алтернативи – или промяна на посоката на България от евроатлантизъм към някаква форма на приемане на друга, алтернативна геополитическа линия, или наистина желание за разграждане модела и компромис с тази линия, която така или иначе той ще следва по някакъв начин, имайки предвид действията му и думите му като президент“.
„Много е вероятно, това също като хипотеза трябва да го имаме предвид, да имаме поредица от предсрочни парламентарни избори, за да може да укрепне неговият проект по някакъв начин – да замине през избори, да се види какъв е потенциалът му, да се видят хората и идеите му и, второто важно нещо – да има време да създаде собствена партия, на която той ще е лидер, защото в момента имаме сбор от партии с регистрации“.
Конфликтът в Близкия изток влияе на вътрешнополитическия дебат в Българияя коментира политологът.
„В предизборна ситуация, партиите се възползват от всяка една тема, за да извлекат някакво електорално предимство, включително и това, което се случва от няколко дни насам”.
