България е осъдена от Европейския съд по правата на човека да плати 25 000 евро обезщетение на Елка Атанасова, чийто имот в Перник е бил на практика разрушен от тунелите за незаконен добив на въглища, които минавали под него.
Тъй като къщата е станала необитаема поради бездействието на властите, съдът присъжда 20 000 евро за загубата на имота (при искани 61 000 евро). Искът за морални вреди е изцяло удовлетворен – 5112 евро. Отхвърлени като недоказани са претенциите за пропуснати ползи от наеми. Съдът отказва да присъди и близо 8000 евро за разноски, тъй като защитата на жената е поета от екологично сдружение и тя не е плащала лично.
Злополучната къща се намира на хълм в район с плитки залежи на въглища и различни хора са копали тунели под нея за добив на въглища за черния пазар.
Между 1996 и 1998 г. бивши миньори копаят дупки и тунели с кирки. Полицията редовно засипва изкопите, но добивът продължава. През 2012 г. (след земетресението на 22 май) незаконният добив се засилва заради появилите се пукнатини. Към 2014 г. около 400 души са добивали по 60-70 тона въглища дневно за черния пазар, които се продавали бързо, защото били с добро качество и ниска цена.
Майката на Елка Атанасова купува къщата от 52 км. м в кв. „Рудничар“ през 1995 г.
През 2010 г. забелязват незаконни тунели директно под къщата им. Чуват се гласове и удари на кирки, предимно през нощта.
Майката подава десетки жалби до общината, полицията, омбудсмана и парламента. През 2013 г. тя умира, а дъщеря й наследява имота, но малко след това го напуска, тъй като къщата е станала опасна за живеене – по стените се появяват пукнатини от 5 до 12 см, дограмите се деформират, подът потъва. През 2018 г. експерт заключава, че къщата е необитаема и невъзвратимо повредена.
През юли 2015 г. в района става голямо свлачище. Едва след него е обявено бедствено положение, поставен е денонощен полицейски пост и тунелите са запълнени със средства от държавата.
Атанасова първо пробва да съди държавата пред националните съдилища, като завежда дело срещу община Перник. Искът й обаче е отхвърлил с мотива, че кметът не е имал задължение да спре добива, тъй като районът е бил в концесия, и че са предприети „адекватни мерки“ в рамките на компетентността му.
Пред Страсбург правителството твърди, че тя е трябвало да застрахова къщата си и че държавата е направила всичко според бюджета си. Твърди се също, че повредите са от земетресението.
В решението си съдът подчертава, че държавата не просто трябва да не пречи на собствеността, но е и длъжна да я защитава от действия на трети лица (в случая – незаконни миньори), особено когато рискът е известен. Съдиите отбелязват също как различни институции – Министерството на икономиката, Община Перник, полицията, са си прехвърляли отговорността с писма, но никой не е сметнал, че е компетентен да действа ефективно преди свлачището през 2015 г., когато най-сетне да взети мерки. Преди това са налагани глоби от по 50 лв., а дупките са били засипвани с пръст, което според съда е очевидно неефективно. Съдът посочва, че е било технически възможно тунелите да бъдат запълнени професионално много по-рано, което би спасило къщата, пише „Сега“.
