Март може да се окаже подходящ период за наблюдение на северното сияние, тъй като засилената слънчева активност и наближаващото пролетно равноденствие увеличават вероятността от появата на аурори през следващите седмици.
Първоначално беше прогнозирана геомагнитна буря от степен G1 за петък, но тя беше отменена от Центъра за прогнозиране на космическото време към Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA).
Според учените източникът на повишената слънчева активност е високоскоростен поток от слънчев вятър, произхождащ от т.нар. коронална дупка с отрицателна полярност.
Това представлява бързо движещ се поток от частици, които са избягали от атмосферата на Слънцето.
Северното сияние се появява, когато слънчевият вятър взаимодейства с атомите и молекулите в земната атмосфера.
Когато заредени частици от Слънцето се сблъскат с горните слоеве на атмосферата, те карат атомите да излъчват светлина. Така в нощното небе се образуват характерните цветни светлинни завеси.
Очаква се активността на северното сияние да се засили през март заради пролетното равноденствие, което настъпва на 20 март в северното полукълбо.
Седмиците преди и след пролетното и есенното равноденствие са известни като „сезон на аурорите“, тъй като тогава геомагнитните бури са по-вероятни.
По време на този период магнитното поле на Земята, насочено на север, и магнитното поле на Слънцето, насочено на юг, могат частично да се неутрализират.
Това създава своеобразен „отвор“ в магнитното поле на Земята, през който слънчевият вятър по-лесно достига до магнитните полюси и предизвиква сияния.
Явлението е известно като ефекта „Ръсел – МакФерън“, описан през 1973 г. от геофизиците Кристофър Ръсел и Робърт МакФерън.
Наблюдението на северното сияние зависи от няколко фактора – силата и посоката на слънчевия вятър, както и облачността в конкретния район.
Според NOAA най-доброто време за наблюдение обикновено е между 22:00 и 04:00 часа, като е препоръчително да се намирате на възможно най-тъмно място, далеч от светлинното замърсяване.
Пролетното равноденствие идва в период, когато слънчевият максимум постепенно приключва.
Пикът на 11-годишния слънчев цикъл беше достигнат в края на 2024 г., но и след това Слънцето продължава да излъчва силна активност и да предизвиква геомагнитни бури, което увеличава честотата на наблюдаваните аурори.
