Европейската Комисия представи пред парламента проект за нов енергиен пакет и преход към по-чисти източници, с цел преходът да е справедлив и за гражданите. Евродепутатът Цветелина Пенкова е основен преговарящ от страна на Европейския парламент по регламента TEN-E, който цели ускоряване на инвестициите в европейската енергийна инфраструктура и по-добра интеграция на енергийните пазари.
Евгения Атанасова, БНТ: Госпожо Пенкова, как събитията в Близкия изток ще се отразят на икономическия дневен ред на Европа? Парламентът имаше големи амбиции.
Цветелина Пенкова, евродепутат: Със сигурност най-големият проблем е по отношение на енергийните доставки. Когато говорим за втечнен газ и за суров петрол, не бива да се пренебрегва, че ситуацията в момента има доста сериозни измерения по отношение на затварянето или затрудненото придвижване в Ормузкия проток, защото там на годишна база минават около 20% от световната търговия на петрол и около 20% от това, което се търгува в света като втечнен газ.
За миналата година, например за 2025 г., близо 35% от суровия петрол, който се използва в световен мащаб, е минал през този морски коридор. Тоест това затруднява до голяма степен потреблението не само в Европа, но и в Азия, и в световен мащаб.
И тук има голям риск, ако тази ситуация продължи да се развива с този интензитет, а не спре, самите енергийни суровини и забавянето на доставките на такива да има отражение във всички продукти и стоки, които се произвеждат, т.е. да сме свидетелстваме за един пореден инфлационен натиск. Това е нещото, за което ние трябва да вземем спешни мерки в момента.
Как ще се справим с това? Трябва ли да бъде преосмислена енергийната стратегия?
По принцип енергийната стратегия на Европа е в доста динамична ситуация през последните 5 години вече. Взехме изключително много мерки, за да можем да противодействаме на такъв тип геополитически ситуации, които имат пряк ефект върху европейския пазар. Но в краткосрочен план със сигурност трябва да бъдат защитени на първо място европейските граждани, българските граждани и индустрията.
А вече в средносрочен план наистина трябва да се мисли за доста по-сериозни инвестиции в енергийна инфраструктура и това, което винаги сме споменавали — диверсификация на доставчиците. Не само на суровините, на енергийните ресурси, които използваме, но и на самите доставчици.
Защо енергийната комисия поставя ядрената енергетика сред инструментите за енергийна сигурност и устойчивост на Европейския съюз? И България как стои в това отношение?
Ядрената енергетика, благодарение на изключително много усилия, които приложихме и в предходния мандат на европейските институции, вече е приета за стратегически, зелен, устойчив и дългосрочен източник на енергия, т.е. част от енергийния микс на Европейския съюз. Тя е ключова, защото тя е базов енергиен източник. С всичко, на което сме свидетели в момента, се оказва, че нашите способности да развиваме и да поддържаме базови енергийни мощности, които са газови централи и ТЕЦ-ове, в момента са доста по-ограничени. Именно заради това ядрената енергетика беше изведена на преден план. А и в средносрочен и дългосрочен план инвестициите в ядрена енергетика всъщност водят до доста ниска цена на себестойност на електроенергията, която достига до потребителите и до индустрията.
В този ред на мисли е важно да се отбележи защо говорим за базови енергийни мощности, защото без тях няма как да гарантираме стабилна, сигурна, устойчива и предвидима енергийна система в Европейския съюз. Балансът между възобновяеми източници на енергия и базовите е ключов, за да имаме стабилност в енергетиката.
Новите технологии каква роля ще играят в това развитие?
Ключова, защото когато говорим за стабилност, за свързаност, за инфраструктура, системите за съхранение са изключително важни. Тоест в момента, ако сме решили въпроса с производството на електроенергията, сега сме адресирали момента с това как тя да се пренася, за да достига до всички части на Европейския съюз, когато и където е необходимо.
Но технологиите са ключови по отношение на управлението на мрежите, говорим за умни мрежи, за начина, по който разходваме електроенергията. Тук също така влизат и системите за съхранение, за да можем най-ефективно да използваме ВЕИ мощностите, които са инсталирани, на нас са ни необходими доста сериозни инвестиции в системи за съхранение. Казвам системи за съхранение, защото тук се имат предвид доста нови технологии, не само батерии. Батериите са част от това, но поради тази причина технологиите ще играят ключова роля, за да можем да гарантираме стабилност на общата система.
Ако се върнем към настоящата реалност — в България получихме много големи сметки за ток през последните месеци. Прави впечатление наистина тази разлика на цените в енергийния сектор в различни региони в Европа. Каква е логиката и как може да бъде преодоляно това?
Липсата на свързаност е основната причина за тази разлика в цените, която в отделни части на денонощието може да достигне до разлика от 1 към 10 между цените в Северна Европа и в Югоизточна Европа. Именно поради тази причина в момента основен приоритет е модернизация и изграждане на електропреносната инфраструктура в рамките на Европейския съюз.
В момента в Централна Европа, основно около Унгария и Австрия, има доста ограничена свързаност. Тоест електроенергията, която се произвежда от север, не може да достигне на юг и обратното. И това всъщност превръща Югоизточна Европа в един изолиран енергиен остров, който по някакъв начин трябва да се справя сам с цялото потребление на електроенергия, което е необходимо. Това е проблем, който ще адресираме в рамките на тази година.
Става въпрос за този нов европейски регламент за развитие на електропреносната мрежа.
Точно така. Това е ключов момент, защото ако не инвестираме в свързаност, ако не инвестираме в нови технологии по отношение на съхранение на електроенергията, просто ще се окаже, че сме решили регионални проблеми временно, но няма как да говорим за обща енергия на Европейския съюз. А това е огромен проблем, защото Вие правилно подчертахте — цените на електроенергията са толкова различни в момента, че поставят в различна конкуренция индустриите в отделните държави членки. А ние целим да създадем една обща и добре функционираща европейска икономика. Говорим често за европейска конкурентоспособност. Това няма как да се случи, ако ние не гарантираме еднакви цени на един от основните ресурси, който е електроенергията, когато говорим за производствените мощности на Европейския съюз.
Изрично да спомена и потребителите — те са първи приоритет, защото е абсолютно несправедливо гражданите на Швеция да плащат 10 пъти по-евтин ток спрямо нашите съграждани в България.
Отново е на ред дългогодишният бюджет — 7-годишният бюджет на Европейския съюз от 2 трилиона евро. Как ще се отрази той на България и на държавите от Централна и Източна Европа?
Със сигурност виждаме едно увеличение, което е важно и трябва да се отчете като положителна посока. Това, което в момента е притеснително, е един нов модел, който се предлага по отношение на разпределението на средствата от така наречения дългосрочен бюджет на Европейския съюз.
Предложението е тези средства да бъдат разпределяни по изготвени национални партньорски планове. Това е подобен модел на националните планове, които бяха обект на много дискусии през последните няколко години, т.е. всяка държава да се ангажира с определени реформи или промени, които тя трябва да направи, за да може да получи средства от Европейския съюз. До момента моделът беше оперативни програми, т.е. конкретни политики и държавата получава полагащите ѝ се средства, за да може да реализира тези политики.
Тук ключов момент е така наречената политика по сближаване, или кохезионните фондове. Те са основни и много важни за държавите от Централна и Източна Европа. Именно заради това от страна на социалистите в Европейския парламент, включително и групата на Българската социалистическа партия, позицията е в тази посока. Ние предпочитаме да се придържаме към досегашния модел на разпределение на средствата, тъй като всичко друго създава доста несправедливо и централизирано управление по какъв начин, как и кога ще достигат европейски финансирания до отделните държави членки.
А не на последно място ограничава до голяма степен ролята на регионите и местните власти, които до момента имаха пряк достъп до тези финансирания. С новия предложен модел това ще бъде ограничено.
Има ли шанс да бъде запазен моделът, въпреки настояването на Комисията?
Има доста сериозни брожения срещу това предложение. Бих казала, че е сериозно обединението и в Централна, и в Източна Европа. Държави като Франция и Германия също изказват своите обструкции по новия предложен модел, защото, колкото и странно да е, Германия също е много сериозен ползвател на кохезионните фондове. Франция е много силно зависима, когато говорим за общата селскостопанска политика, която също ще попадне под ударите на един такъв нов модел на разпределение на средствата. Мисля, че има силна политическа подкрепа. Въпросът наистина е да се реши сравнително бързо на техническо ниво. И тук призовавам наистина да продължим да работим заедно с всички държави от региона и да отстояваме нашата позиция, защото гласът ни може да бъде чут.
