Новото проучване международният екип с водещо българско участие съобщи за откриването на нова екзопланета от тип свръхземя около звездата GJ 1137.
Българската група за търсене на екзопланети към проекта EXO-RESTART работи към катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Откритието е направено в резултат на анализ на дългопериодичната магнитна активност на звездата и е прието за публикувано в престижното международно списание Astronomy & Astrophysics. Водещ автор на изследването е младият учен Деница Стоева, докторант в катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на СУ.
Екзопланети са всички планети, които обикалят около звезди извън Слънчевата система. Търсенето на екзопланети и особено на такива, подобни на Земята, е една от най-актуалните и интересни научни задачи днес.
Свръхземята се намира на 91 светлинни години от нас и обикаля в орбита около звездата GJ 1137, по-известна сред широката публика с името Макондо. Звездата е по-малка и по-хладна от Слънцето, което ѝ придава леко оранжев оттенък. Част е от южното съзвездие Помпа и е кръстена на едноименния град от творбата на Габриел Гарсия Маркес „Сто години самота“.
Още от 2005 г. е известно, че в орбита около GJ 1137 обикаля екзопланета. Тя е открита от екипа на д-р Кристоф Ловис чрез метода на лъчевите скорости. Този метод включва измервания на движението на звездата по линията на наблюдение, породено от наличието на една или повече екзопланети в системата. Използвайки само 16-те измервания, с които разполагат тогава, учените успяват да открият GJ 1137b – екзопланета от тип „топъл Сатурн“ с орбитален период от 145 дни.
Днес, 20 години по-късно, екип от астрономи със силно българско участие, анализира отново системата и открива втора екзопланета. Благодарение на продължителните наблюдения със спектрографа HARPS, разположен на 3,6-метровия телескоп на Европейската южна обсерватория (ESO) в Ла Сия, Чили, българските учени имат възможността да анализират данни за GJ 1137, събирани от 2004 г. до 2017 г. включително. В резултат, учените разполагат със 140 прецизни наблюдения на лъчевата скорост на звездата. Анализът им позволява да се подобри значително знанието за системата на GJ 1137. Екзопланетата е GJ 1137c и е с маса над 5 пъти тази на Земята. Свръхземите са по-големи по размери от Земята, но значително по-малки от Нептун. Това са планети без аналог в Слънчевата система, и точно това прави откритието на GJ 1137c особено интересно и значимо.
Учените успяват също да подобрят оценката на параметрите на вече познатата екзопланетa, GJ 1137b, и най-вече масата ѝ. Тя е преизчислена от 0,37 на 0,45 пъти масата на Юпитер, т.е. планетата е около 20% по-масивна, отколкото се смяташе досега. Научната работа показва също, че наличието на дългопериодична магнитна активност не е присъща само на нашето Слънце. Това подчертава необходимостта от дългосрочно наблюдение на звездите при търсенето на екзопланети. В допълнение, изследването показва, че внимателният анализ на индикаторите на звездна активност в комбинация с лъчевите скорости е много важен, за да не бъдат звездни сигнали погрешно изтълкувани като планети.
„Наличието на голямото количество данни, покриващи 13 последователни години, ни позволи успешно да разграничим “пулса“ на звездата от сигналите, причинени от екзопланети“, разказва Деница Стоева. „Подробното моделиране на лъчевите скорости заедно със звездната активност разкри сигнала на новата свръхземя и ни предпази от погрешното интерпретиране на звездния цикъл като юпитерова планета. Това е поука за всички, занимаващи се с откриването и изучаването на екзопланети“, допълни младият учен.
