Геополитическото напрежение вече има пряко отражение върху икономиката и не може да се разглежда като външен фактор, заяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на среща с ръководители на дипломатически мисии в София.
По думите му военни конфликти и рискове за ключови транспортни коридори влияят директно върху инфлацията, цените на енергията, условията за финансиране и икономическото доверие. Най-силен е ефектът чрез енергийните пазари, но последствията се разпростират и върху търговията, инвестициите и потреблението.
Радев подчерта, че несигурността в глобален план остава висока, а диапазонът от възможни икономически сценарии се разширява. Според него инфлацията в България може да достигне около 3,7% през 2026 г., но при по-негативно развитие на енергийните пазари тя може да бъде по-висока с до 1,2 процентни пункта.
Българската икономика остава стабилна – с положителен растеж, устойчив пазар на труда и добре капитализиран банков сектор. Въпреки това натрупаните ефекти от предишния инфлационен шок продължават да тежат върху домакинствата и бизнеса.
Управителят на БНБ акцентира и върху политическата среда у нас. Според него повтарящата се нестабилност и кратките хоризонти на управление отслабват последователността на реформите и създават допълнителни икономически рискове.
„В среда на висока външна несигурност всяка вътрешна неяснота има цена“, подчерта Радев.
Като ключови приоритети той очерта стабилността, доверието и адаптацията. По думите му фискалната дисциплина трябва да се върне във фокуса на политиките, а икономиката да се ориентира към по-висока производителност, иновации и енергийна устойчивост.
Радев посочи, че с членството в еврозоната България преминава към нов етап, при който отговорността за икономическата политика нараства, а успехът ще зависи от ефективното управление и последователното прилагане на реформите. Според него основният въпрос вече не е посоката на страната, а способността тя да бъде следвана устойчиво в условията на засилена глобална несигурност.
