Бюджетният дефицит на България по консолидираната фискална програма достига почти 570 милиона евро на касова основа към края на февруари. Само за три месеца той нараства до 1,5 млрд евро. Темата коментираха бившият зам.-министър на финансите и член на УС на БНБ Людмила Елкова и икономистът и основател на Институтът за пазарна икономика доц. Красен Станчев в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.
Според Елкова самата тенденция не е изненадваща, но темпът на задълбочаване буди сериозно безпокойство. Тя очерта динамиката през първите месеци на годината – от излишък от около 200 милиона евро през януари до дефицит от приблизително 600 милиона евро през февруари, достигайки 1,5 млрд евро през март. По думите ѝ, въпреки че разходите би трябвало да бъдат ограничени, липсва реално намерение за тяхното свиване. „Истината е, че положението не е много розово. Това е едно много бързо движение и не смятам, че скоро ще спре”, подчерта Елкова.
От своя страна доц. Станчев заяви, че е изненадан от поведението на служебното правителство. Той отбеляза, че за разлика от предходни периоди, когато временните кабинети са налагали финансова дисциплина, от 2022 година насам се наблюдава обратната тенденция. „Служебните правителства започнаха да развалят дисциплината”, заяви той.
Икономистът добави, че държавата все още разполага с относително комфортен резерв в Българска народна банка. По негови думи въпросът остава как този ресурс ще бъде използван и дали ще бъдат приложени адекватни мерки, включително временни корекции в акцизната политика.
Елкова обърна внимание на липсата на буфери в публичните финанси и постави под съмнение някои от последните решения, като увеличението на бюджетните заплати с 5%. Тя подчерта, че приходите в бюджета растат стабилно, но проблемът остава в разходната част. „Приходите вървят добре. Разходите са тези, които са големият проблем. За тях трябва воля и кураж, за да бъдат ограничени”, коментира бившият зам.-министър.
От своя страна доц. Станчев определи политиката в сферата на публичните финанси през последните две години като „сбъркана”. Той даде пример с ръста на заплатите и пенсиите, който изпреварва значително икономическия растеж и производителността. „Когато увеличавате разходите с темпове, които икономиката не може да поддържа, това означава, че разчитате средствата да дойдат от въздуха”, заяви икономистът.
