„Всичко е предотвратимо с действие. След изборите – бюджетна консолидация, здрави публични финанси. Не знаем какво ще стане с войната в Иран – дали ще приключи до седмица – 2 – 3, или конфликтът ще се задълбочи. Това е голямото неизвестно пред всички“. Това коментира пред БНР икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.
За кризата с горивата, ефектите от нея и предприеманите мерки в тази посока той подчерта, че неминуемо ще има загуби:
„Единственият въпрос е доколко тя може да бъде леко забавена, дали може да бъде разпределена по различен начин. Но няма политика, която да предотвратява понасянето на тази цена. Трябва да започнем от там – всички очаквания и дискусии как да няма икономическа щета, как да няма загуба, са на грешна основа. Това, което прави правителството, е да прави внимателни, предпазливи мерки“.
По думите му мярката за 20-те евро е по-скоро социална мярка. „Тя бюджетно няма особено голяма цена – малко над 20 милиона евро за първия месец, което не е нещо, което на макрониво би имало значение за бюджета“, обясни Богданов в интервю за предаването „Неделя 150“.
Той изказа мнение обаче, че можеше да се изчака малко относно мерките за бизнеса:
„Ние в момента не сме в истинска дълбока икономическа криза, но така или иначе те засега изглеждат временни. Това е другият голям риск, който все още съществува – той е политически. В криза се правят неща, които в нормални времена са неприемливи“.
Рано е да се говори за катастрофа, която да предизвика някакви извънредни огромни мерки, смята икономистът. Според него рискът е – ако военният конфликт се задълбочи, да се стигне до много по-високи цени на петрола:
„Истинската криза ще дойде при цени от 150 – 200 долара на барел петрол. За тогава трябва да има някакви оръжия в арсенала, някакви мерки за тогава. Сега още сме в един по-начален етап, нямаме пълномащабна криза. Да, имаме поскъпване с около 20% на горивата, но все пак това е нещо, което се е случвало и в миналото, не е безпрецедентно, и по-скоро икономическите играчи трябва да се адаптират към малко по-високи цени на горивата“.
По думите на финансовия журналист Стефан Антонов сегашната ситуация има потенциала да бъде третата голяма криза, пред която България се изправя този век. Според него обаче днес България в относително изражение е възможно най-слабо подготвена за една криза:
„Днес фискалните резерви, които са буфер да посрещнем някакво напрежение и осигуряват фискално пространство за маневриране, са само 6% от брутния вътрешен продукт и то като включим онези пари, които си имат строго предназначение – ядрени фондове или пък Сребърен фонд. Т.е. България влиза в тази ситуация, която наистина може да причини криза, в много лоша форма. Второ – кризата още не е показала лицето си. И ако кризата не е показала лицето си, тогава къде бърза нашето правителство да прави антикризисни мерки? Ние нямаме пари, а вече говорим за криза и даже обещаваме някакви мерки, т.е. тук се подхожда по един изключително неподготвен начин, бих казал аматьорски начин, т.е. чисто популистки и паникьорски“.
Той напомни, че ресурсът на държавата е ограничен. „Ясно е, че всички ще понесем кризата, но трябва да се помисли за това браншовете, които са най-ударени, как да бъдат съхранени. Т.е. не може да се правят мерки, които да са за цялото общество. Мерките трябва да бъдат насочени към онези сектори, които са ключови и са най-силно ударени“, смята журналистът.
„Трябва да си мисли и трябва да се работи. Не може да винаги да се обръщаме към най-простото решение, защото много често то не е решение – говоря за бюджета“, подчерта още Стефан Антонов.
