Намаление на данък печалба до 35% при спонсорство на спортни дейности предвижда подготвена промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Тя е внесена от министерството на финансите (МФ) за обществено обсъждане.
За законопроекта се похвали бившият футболен национал Димитър Бербатов, който бе назначен за съветник по въпросите на спорта на служебния премиер Андрей Гюров. В социални мрежи той обяви, че е провел разговори с МФ и е представил идеите си за данъчни облекчения при инвестиции в спорта.
„Днес правим най-важната крачка към реалната финансова независимост на българския спорт – написа Бербатов. – Чрез въвеждането на нови данъчни кредити бизнесът ще може да инвестира директно в спорта, заобикаляйки тежката и бавна администрация“.
Предложението е от 1 януари 2027 г. да се признават разходи за дарения между 10 и 35% от счетоводната печалба на фирмите. Отстъпките са диференцирани, в зависимост от това в коя област на спорта са дарени пари. Обект на спонсорство може да са лицензираните спортни федерации и техните клубове, туристическите организации, асоциацията за университетски спорт, учебни заведения.
Най-големият процент (до 35%) е за детско-юношеския и масовия спорт, както и за реконструкции. „Това е нашият „Ударен център“. Най-високият стимул е насочен към бъдещето – нашите деца и модернизацията на спортните бази“, обяснява Бербатов. Тези суми ще се признават, когато „дарения са направени за развитие на детско-юношески спорт, за развитие на спорт за всички или за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в училищата, висшите училища и академии.“
До 20% от счетоводната печалба ще се признават при дарения за подготовка и участие на национални отбори в международни първенства – „за големите компании, които искат да свържат бранда си с националния флаг и олимпийската подготовка“ (по Бербатов).
А до 10% от печалбата ще се признават при дарения към професионални спортни клубове.
Според Бербатов, има множество причини за въвеждане на облекчения, сред които това, че:
>> 41.8% от децата спират да спортуват при прехода към средно образование, основно поради липса на средства и достъпна база;
>> Едва 46.8% от спортните организации имат с бюджет за специализирана медицинска грижа и възстановяване;
>> 92.5% от българския спорт не генерира реални приходи от реклама, което прави частните инвестиции чрез данъчни облекчения основен път за оцеляване.
А че всъщност става въпрос за минимални суми личи от мотивите на вносителя – МФ, според когото „в краткосрочен план се очаква незначително намаление на приходите от корпоративен данък, в резултат на предлаганото данъчно облекчение.“ Но пък в средносрочен и дългосрочен план можело да се очакват „компенсиращи ефекти свързани с намаляване на публичните разходи в сектори здравеопазване и социална политика и мултиплициращ ефект върху свързани икономически сектори – строителство, услуги, организация на спортни събития.“
Идеята на Бербатов съвсем не е уникална за България. През последните две десетилетия неколкократно възникваше дебат по темата. И главният мотив да не бъдат приети облекчения неизменно бе, че така се създава предпоставка за укриване на данъци, чрез различни „схеми“, което ще ощетява държавния бюджет.
Според спортния съветник на премиера обаче, сега се „предвижда безкомпромисен механизъм за отчетност върху всички нива на инвестиция“. Същевременно в проекта няма механизъм за отчетност. Записано е единствено, че няма да се признават облекчения, ако „дарителят и надареният са свързани лица“.
А в преходните и заключителни разпоредби се вменява на министерството на младежта и спорта (ММС) до 31 декември 2026 г. да въведе „система за отчитане на получени дарения от лицата“ и „механизъм за контрол и отчитане на изразходването на даренията по предназначение“, като да въведе и съответни санкции. Към момента не е ясно какво въобще е становището на ММС по въпроса.
