Малцина в Русе знаят, че един от най-известните военни командири в историята на Близкия изток е роден в техния град. Фахреддин паша — "Героичният защитник на Медина" — е роден през 1868 г. в Русчук, тогава част от Османската империя.
Историята му е толкова невероятна, че и до днес за нея се пишат книги и се снимат филми.
От Русчук до свещения град
Фахреддин (на турски: Ömer Fahrettin Türkkan) завършва Военната академия в Истанбул и преминава през различни постове в империята. През 1916 г. е назначен за командващ османския гарнизон в Медина — вторият най-свещен град в исляма, където се намира гробницата на Пророка Мохамед.
Назначението му съвпада с едно от най-драматичните събития на Първата световна война в Близкия изток — Арабското въстание.
Въстанието
През лятото на 1916 г. Шериф Хюсеин от Мека, подкрепен от Британската империя и нейния офицер Томас Едуард Лорънс (известен като "Лорънс Арабски"), вдига въстание срещу османската власт. Британците обещават на арабите независима държава в замяна на бунта.
Мека пада. Джеда пада. Таиф пада.
Но Медина — не.
"Аз съм османец. Аз съм мюсюлманин. Аз съм войник."
Фахреддин паша укрепява града и отказва категорично да го предаде. Хеджазката железница, свързваща Медина с Дамаск, е единствената му логистична връзка — и тя е постоянно атакувана от въстаниците.
Когато положението става критично, Фахреддин взима решение, което ще го впише в историята. Събира свещените реликви от гробницата на Пророка — включително ценни ръкописи, скъпоценности и лични вещи на Мохамед — и ги изпраща с влак към Истанбул.
По-късно ще каже: "Ако бяха останали — днес щяха да бъдат в чужд музей."
Реликвите и до днес се съхраняват в двореца Топкапъ в Истанбул.
Скакалците
До 1918 г. обсадата е пълна. Храната свършва. Фахреддин паша издава заповед на деня, в която обяснява на войниците хранителните качества на скакалците — как се приготвят, че са халал и че бедуините ги ядат от векове.
Един от офицерите му, Наджи Кашиф Къджъман, по-късно ще опише тези дни в мемоарите си — гарнизон, хранещ се с насекоми, но отказващ да свали знамето.
След капитулацията
На 30 октомври 1918 г. Османската империя подписва примирието в Мудрос. Войната е свършила. Всички османски гарнизони трябва да се предадат.
Фахреддин паша отказва.
Натискът идва от всички страни — от британците, от новото правителство в Истанбул, от собствените му офицери. Британският генерал Реджиналд Уингейт лично му изпраща искане за капитулация.
Отговорът на русенеца:
"Аз съм османец. Аз съм мюсюлманин. Идвам от семейството на Балъоглу. Аз съм войник."
Казва, че оръжията, които са защитавали с кръвта си, няма да бъдат положени "в краката на боси бедуини и един капитан, който е обидил честта ни." Ще се предаде единствено по лична заповед на султана и халифа.
72 дни след края на войната Медина все още е под османски контрол. Фахреддин паша е последният османски командир, който предава територия.
Краят
На 9 януари 1919 г. делегация пристига в Медина за последен опит да го убедят. Но Фахреддин паша не е в щаба. Оттеглил се е в гробницата на Пророка.
Там е арестуван от собствените си офицери.
Заточен е в Малта от британците за две години. След освобождаването си се завръща в Турция, където младата Турска република го назначава за посланик в Афганистан. Умира на 22 ноември 1948 г. в Истанбул.
Наследството
На надгробния му камък е изписано:
"Medinenin Kahraman Müdafii"
Героичният защитник на Медина.
Роден в Русе.
През 2017 г., когато посланикът на ОАЕ в Анкара обвини Фахреддин паша в кражба на реликвите от Медина, турското правителство преименува двете улици около посолството — едната на "Улица на защитника на Медина", другата на "Улица Фахреддин паша".
И до днес в Турция името му е синоним на чест и устойчивост. В Русе — почти никой не го познава.
