Генералният директор по комуникациите и информацията на ЮНЕСКО и бивш външен министър на България и еврокомисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел публикува на страниците на официалния вестник на Ватикана „Осерваторе Романо“ статия, в която призова за запазване на човешката способност да се мисли и обясни защо медийната и информационна грамотност днес има значение.
„В продължение на 80 години ЮНЕСКО поставя защитата и насърчаването на основното право на свобода на изразяване и достъп до информация в основата на своя мандат“, започва статията си Габриел.
Тя припомни, че в Устава на ЮНЕСКО е записан призивът за насърчаване на „свободното движение на идеи чрез слово и образ“.
„И все пак, както ни напомня папа Лъв XIV […], това основно право се основава на нещо още по-съществено: способността ни да мислим“, допълва Габриел, като предупреждава, че днес „тази способност за мислене е изправена пред предизвикателство както никога досега.“ Според нея цифровите технологии и изкуственият интелект (ИИ) рискуват да отслабят способността ни да разпознаваме реалността, да се свързваме автентично и да мислим свободно.
През последните четири десетилетия ЮНЕСКО непрекъснато разширява своята програма за медийна и информационна грамотност (МИГ), за да отговори на нововъзникващите технологии, като същевременно укрепва глобалното сътрудничество, казва в статията си Габриел, като напомня, че въпреки нарастващите предизвикателства и екзистенциалните рискове в дигиталната ера, основната цел на ЮНЕСКО остава непроменена: да даде възможност на хората да мислят критично и да запазят свободата си на мисъл.
През октомври 2025 г. ЮНЕСКО стартира глобалната кампания, в която се подчертава, че макар и изкуственият интелект да умее да генерира новини, научни обобщения, изображения и произведения на изкуството, никоя технология не може да замести основния човешки капацитет за критично мислене. Това беше подкрепено от скорошни изследвания, показващи, че инструментите за търсене, задвижвани от ИИ, често цитират неверни или ненадеждни източници, отбелязва Габриел.
През 2025 г. ЮНЕСКО публикува и първото по рода си глобално проучване за състоянието на медийната и информационната грамотност във всички държави членки. Констатациите разкриват неравномерен напредък: докато 43% от страните са интегрирали МИГ в националните си учебни програми, значителни различия продължават да съществуват. Европа и Северна Америка показват високи нива на интеграция (около 91%), докато много други региони изостават, често поради цифровото разделение.
За да се справи с тези пропуски, ЮНЕСКО засили усилията си за укрепване на информационната цялост в ерата на изкуствения интелект. Тя подкрепя държавите членки при внедряването на МИГ в образователните системи, националните политики и цифровите стратегии. Освен правителствата, ЮНЕСКО мобилизира широка мрежа, включваща гражданското общество, младежки организации, библиотеки, университети, регулаторни органи и медийни институции, пише Габриел.
ЮНЕСКО подчертава, че медийната и информационната грамотност е от съществено значение за това човечеството да остане в центъра на цифровите иновации. Чрез насърчаване на критичното мислене, проницателността и информираното използване на технологиите организацията помага за защита на способността за ясно мислене, свободен избор и търсене на истината. Чрез непрекъснато сътрудничество с партньори като Светия престол, ЮНЕСКО работи, за да гарантира, че технологичният прогрес служи на срещата, солидарността и търсенето на истината, като същевременно запазва уникалните човешки качества на комуникацията – светлина, любопитство и креативност – които никоя машина не може да възпроизведе, заключва Мария Габриел.
