В свят, в който „Часовникът на Страшния съд“ е по-близо до полунощ от всякога заради геополитическо напрежение и климатични промени, ново изследване хвърля светлина върху една още по-далечна, но неизбежна заплаха. Използвайки данни и изчислителна мощ от НАСА, изследователите Казуми Озаки и Кристофър Т. Райнхард установиха, че кислородната атмосфера на Земята има „срок на годност“.
Досегашните научни оценки предвиждаха, че Земята ще остане обитаема още около два милиарда години. Новите симулации обаче рисуват по-мрачна картина. Процесът на деоксигенация (загуба на кислород) ще настъпи значително по-рано – след около един милиард години.
Според компютърните модели на НАСА, съдбовната дата за живота, какъвто го познаваме, е приблизително 1 000 002 021 година.
Основният двигател на тази апокалиптична промяна е Слънцето. С напредването на възрастта си, нашата родителска звезда се разширява и става все по-ярка. Това засилено лъчение ще доведе до:
- Разпадане на въглеродния диоксид: Нивата на $CO_2$ в атмосферата ще спаднат дотолкова, че растенията вече няма да могат да фотосинтезират.
- Срив на хранителната верига: Без фотосинтеза производството на кислород ще спре.
- Загуба на вода: Повишената топлина ще изтласква водните пари към горните слоеве на атмосферата, където те ще се разпадат и изтичат в космоса.
Земята невинаги е била синя и богата на кислород. Преди 2,5 милиарда години тя е била почти лишена от него, докато появата на първите фотосинтезиращи организми не променя всичко в събитие, известно като Великото окислително събитие.
Озаки и Райнхард подчертават, че кислородната биосфера е само временна характеристика на нашата планета. „В момента атмосферата ни е около 20% кислород благодарение на растенията, но тяхното присъствие само по себе си не е достатъчно, за да поддържа този баланс вечно срещу геохимичните цикли“, обясняват авторите в списание Nature Geoscience.
Докато тези прогнози изглеждат плашещо далечни, те имат пряко значение за днешното търсене на извънземен живот. Инициативата на НАСА – LUVOIR (Large Ultraviolet Optical Infrared Surveyor) – ще ни позволи да наблюдаваме подобни трансформации на далечни екзопланети. Чрез нея астрономите ще могат да засичат не само кога на една планета се появява живот, но и кога той започва да затихва поради същите звездни процеси.
Въпреки че природният часовник тиктака, учените оставят вратичка за оптимизъм – но не за планетата, а за вида ни. Ако човечеството успее да преодолее настоящите си „саморазрушителни тенденции“ като ядрени заплахи и катастрофи с изкуствен интелект, бъдещите поколения може би ще разполагат с технологии за колонизация на други светове или мащабно инженерство на самата Слънчева система.
Засега обаче ни остават „комфортните“ един милиард години – време, в което най-голямата ни задача остава да не ускоряваме края си сами.
