Дани е една от многото „златни рибки” на Илиян Русев. Или, както обичат да го наричат – тренер Скури. Той е треньор и съосновател на Фондация „Александър Русев“.
Първоначално, Русев започва да работи с деца с двигателни проблеми, защото там чувства, че най-много може да помогне. Започва тази си дейност преди 27 години с дъщеря си, която има серия от операции – удължаване на крака с 21 см. „Нея съм я учил 5 или 6 пъти да ходи. С децата започнах да работя през 2014 година”, споделя Скури.
Русев започва и заради сина си Александър, загубил битката с онкологично заболяване, когато бил на 24 години. Бащата разказва, че изграждането на басейна е било заръка на неговия син. „Искаше да направи открит басейн, за да има къде да ходят децата. Сега строим цял комплекс“, казва Русев.
Докато водно-рехабилитационният център отвори врати, тренировките се провеждат в басейна на спортното училище в Русе. Стотици деца там плуват в свои води с тренер Скури. Сред тях е 16-годишният Баян. Ивелина Маринова е майка на Баян. Преди да започне да плува момчето е дишало трудно, но след процедурите във водата нещата са се подобрили значително. „Плува от 10 години и има много медали и купи за фондацията“, казва майката.
А Ема е била първото дете с аутизъм, на което Илиян Русев е подал ръка. Още нямала 4 години, когато се гмурнала в басейна. За да „изплува“ над аутизма. Кристина Борисова е майка на Ема, тя споделя, че със своя чар момичето е успяло да „спечели“ треньора. Не само, че се научила да плува, но и станала шампион. Печели медал след медал, както и останалите деца на фондация „Александър Русев”.
Треньорът казва, че при него няма дете, което да не се е подобрило. А деца идват от цялата страна – не само от Русе, но и от Пловдив, Силистра, Търговище, Плевен. „Аз, колкото мога, помагам“, допълва той.
Прави го безвъзмездно и увлича в каузата си Георги Николов като помощник-треньор. „Определено не е за всеки, трябва да имаш силна психика и да си много търпелив“, казва Николов, който тренира децата вече две години.
За тези деца границите са само коридорите на басейна. Те знаят, че ще бъдат номер едно. А надеждата на всички е, че освен медалите, скоро ще имат още по-голямо пространство за своята хидротерапия в Русе.
„Ние със сина ми не бяхме приятели. Винаги се е гордял с мен, сега, предполагам, че пак се гордее и щеше да ми каже да продължавам“, казва още Русев.
