От 22-ри до 26-ти април в Дом Канети за първи път пред публика в Русе ще бъдат представени три документални и два игрални филма. Събитието е съвместна инициатива на Гьоте институт и МД“Елиас Канети“. Документалните филми са произведени в периода 2021 – 2024г., а тематиката, макар от миналия век, е достатъчно интригуваща и днес. Това, което ги обединява, е използването на богат архивен материал, който влиза в „диалог“ със съвременния исторически прочит на личности и събития. В последните два дни публиката ще се срещне с две класики на режисьора Фриц Ланг. Те датират от 30-те години на 20-ти век, но за разлика от творчеството на Чаплин и Айзенщайн, филмите на германския режисьор не са толкова познати на публиката. Независимо от това, с някои от тях се поставя началото на популярни кинематографични жанрове и направления.
Всички филми са със субтитри на български език, входът е свободен.
Ето повече информация за всеки от филмите.
22.04., сряда, 18:00 часа, Дом Канети
„Непримиримите“ (2021, 99 мин)
Режисьор: Торстен Кьорнер
Сценарист: Торстен Кьорнер
Оператори: Йоханес Имдал, Клер Ян
Документалният филм на Торстен Кьорнер разглежда един по-слабо известен сюжет от историята на ФРГ – борбата на германските жени за място в политиката, започнала през 50-те години на XX век. „Непримиримите“ разказва историята на жените в Бонската република, които е трябвало да се борят като истински пионери за правото си да участват в демократичните процеси на вземане на решения срещу обсебени от успеха мъже. Непоколебими, амбициозни и с безкрайно търпение, те са вървели по своя път и са се противопоставяли на предразсъдъците и дискриминацията по пол. Политици от онова време говорят днес в този филм. Спомените са забавни и горчиви едновременно, абсурдни и на моменти ужасяващо актуални. „Когато съм безсилна, съм беззащитна. Властта е средство да се наложиш“, констатира Херта Дьоблер-Гмелин (SPD). Жените вече са доказали колко упорито и самостоятелно могат да работят още по времето на войната, а след това и като „жени на развалините“. Но през 60-те години образът на жената отново е сведен изцяло до мъжките представи за него. Да бъдат красиви за мъжете си, да ги обожават и да готвят добре – това е девизът, постоянно разпространяван чрез реклами и филми. „Политиката се считаше за неженска“, казва Урсула Менле (CSU). „Господа“ – беше обичайното обръщение в комисиите. Ако все пак се присъединеше жена, тя просто беше „мъж в този кръг“. Да станеш министърка беше първоначално немислимо, а канцлерка – пълна утопия. Игнорирането, ироничните коментари, злорадите усмивки бяха на дневен ред“. Документалистът и журналист Торстен Кьорнер („Ангела Меркел – Неочакваната“) е успял да създаде емоционално трогателна хроника на западногерманската политика от 50-те години до обединението, преплетена с донякъде непознати архивни кадри.
23.04., четвъртък, 18:00 часа, Дом Канети
„Рифенщал“ (2024, 115 мин)
Режисьор: Андрес Файел
Сценарист: Андрес Файел
Оператор: Тоби Корниш
Документалният филм хвърля светлина върху противоречивата кинорежисьорка Лени Рифенщал въз основа на нейното богато наследство, което става достъпно след смъртта на партньора ѝ. От стотиците кутии с дневници, писма, звукозаписи и филмови материали се очертава сложен портрет на една жена, която през целия си живот се е представяла за аполитичен артист, въпреки че е създала ключови пропагандни филми за нацисткия режим, включително „Триумф на волята“ и „Олимпия“.
Красота в изтънчени перспективи на фона на ореол от светлина, предизвикан от специфичното задно осветление, динамични движения, уловени във всеки детайл чрез забавен каданс и зум – така Лени Рифенщал (1902–2003) създава завладяващи филми и емблематични образи. Именно затова тя се счита за една от най-противоречивите жени на 20-ти век. Отношението на Рифенщал към красивите тела се вписва идеално в идеологията на Хитлер за превъзходството на победителите и свързаното с това презрение към болните и слабите. Благодарение на нейния актьорски и филмов талант, Хитлер и компания ѝ обръщат внимание. Нейната слабост към красивото и героичното се вписва идеално в националсоциалистическата пропаганда. По време на турнето в Европа с филма ѝ „Олимпия“, посветен на Олимпийските игри през 1936 г., не само тя, но и Хитлер са посрещани с бурни аплодисменти. 30 оператори, включително Рифенщал, заснемат това спортно мегасъбитие през 1936 г. Кадрите на елитните спортисти, грандиозната естетика на телата, плавните преходи между формите на движение все още очароват. След Втората световна война Рифенщал се опитва да отрече тясната си връзка с нацисткия режим. В съда тя е оправдана, но в медиите продължава да бъде представяна като приятелка на Хитлер и пропагандаторка на неговия режим – образ, срещу който се бори. Режисьорът Андрес Файел и телевизионната журналистка Сандра Майшбергер представят двете страни на Рифенщал въз основа на обширни проучвания. 700 кутии, съхранявани от Фондацията за пруско културно наследство, позволяват по-задълбочен поглед към живота на Лени Рифенщал и обясняват защо 80 години след създаването им, филмите ѝ все още служат като образец за „красота, здраве и сила“. Въз основа на частни, непоказвани досега кадри и снимки, лични писма и телефонни разговори с близки приятели, съчетани с откъси от токшоута и филми, се създава многопластова картина, в която се разкрива цялата личност на Лени Рифенщал. Включително и талантът ѝ да се самопрезентира. „За да може нещо да бъде запомнено, друго трябва да бъде забравено“ – такъв е изказът на това добре балансирано, контрастно проучване, което чрез крехкия филмов звук се превръща в дистопична атмосфера, която прави осезаеми ужасите на нацисткия режим, но и вътрешното напрежение на Рифенщал между успеха и провала. За да разберем Рифенщал, трябва да познаваме детството ѝ. Като „желан син“ тя е изложена на бруталното възпитание на баща си. Той я хвърля във водата без тя да може да плува, при което тя почти се дави. Той я бие и затваря с часове в тоалетната. В кадри от филма „Триумф на волята“ тя описва себе си като „организирана сила“ и „демонстрация на контролирано тяло, подготвено за победа“. Послушанието е нещо естествено. Но в писмата си тя оплаква „убитите си идеали“. Мечтае за ръка, която да въведе ред и най-накрая да се разправи с „гадната държава“.
След войната, в хода на политическото преосмисляне на нацистката епоха, Рифенщал е оправдана в съда като „последователка“, но образът ѝ на хитлерова пропагандаторка и „помощничка на плъхоловците“, както пише вестник „Bild“, остава залепен за нея, поради което тя вече не получава предложения за участия във филми. Рифенщал напуска Германия и отново започва да снима едва през 60-те години. Месеци наред тя живее в Африка при племето Нуба в Судан, за да заснеме красотата на този народ. Спонсорирана от германски фирми, които в замяна получават правото да използват снимките безплатно, в една от сцените се вижда голяма кутия „Persil“ до две деца, които се мият. Една горчива сатира, която остава без коментар, но отлично показва манипулативната страна на Рифенщал. Документалният филм е вълнуващ, многопластов портрет, който оставя зрителя сам да изгради представата си за нейната противоречива личност.
24.04., петък, 18:00 часа, Дом Канети
„Любов, дойче марки и смърт“ (2022, 96 мин)
Режисьор: Чем Кая
Оператор: Чем Кая, Махмуд Белахел, Юлиус Домер, Кристиан Кохман
Филмът проследява 60 години турска музикална култура в Германия – от гастарбайтерските песни до рапа на второто и третото поколение. Със забележителни архивни кадри и хумор, Чем Кая разказва историята на имигрантите, техните деца и внуци – как музиката се превръща в дом, глас и политическа позиция. Под формата на документално есе, режисьорът отвежда зрителите в една ослепителна вселена на музикално разнообразие. В кинематографично преживяване с най-високо качество на звука, той внася енергията и духа на онези години. Чем Кая използва в работата си множество кадри и архивни материали от различен вид. Той сглобява клипове от игрални филми, реклами, телевизионни документални филми и частен архив в остроумни колажи. След като завършва комуникационен дизайн в академията Merz в Щутгарт при проф. Кристоф Дреер, той първо работи като продуцент, монтажист и режисьор на реклами и музикални видеоклипове. Заедно с филмовия продуцент от Лудвигсбург Йохен Лаубе прави първите си два пълнометражни документални филма “Арабекс” и “Римейк, ремикс, рип-оф”.
25.04., събота, 17:00 часа, Дом Канети
Завещанието на д-р Мабузе (1933, 115 мин)
Режисьор: Фриц Ланг
Сценарист: Теа фон Харбоу
Оператор: Карл Вас, Фриц Арно Вагнер
Затворен в лудница повече от десетилетие и крехко балансиращ между живота и смъртта, престъпният гений д-р Мабузе е надраскал последната си воля и завещание: манифест, очертаващ бъдеща империя на престъпността. Когато злокобните писания в документа започват да намират ужасяващи паралели в реалността, звездният берлински детектив инспектор Ломан трябва да свърже разпокъсаните улики в случай, какъвто никога досега не е имало.
26.04., неделя, 17:00 часа, Дом Канети
„М – убиец сред нас“ (1931, 106 мин)
Режисьор: Фриц Ланг
Сценарист: Теа фон Харбоу, Фриц Ланг
Оператор: Фриц Арно Вагнер
„М – убиец сред нас“ е криминален трилър и първият звуков филм на режисьора Фриц Ланг. Сценарият се основава на действителен случай и е написан от самия Ланг и съпругата му Теа фон Харбоу. Той описва преследването на сериен убиец на деца едновременно от полицията и от престъпен картел, действащ в същия град.
Филмът се отличава с много кинематографични нововъведения, включително използването на дълги, плавни фартове на камерата и музикален лайтмотив, който главният персонаж си подсвирква, докато извършава престъпленията си. Считан за вечна класика, филмът е смятан от Ланг за негов опус магнум. Редица киноексперти го определят като един от най-великите филми на всички времена, който оказва безспорно влияние върху съвременната криминална литература и трилъри.
Ето и още информация за Фриц Ланг и двата филма.
Фриц Ланг е обсебен от криминалната и патологична психология, което го кара да разработва такива мотиви през целия си живот, завръщайки се периодично към трилъра, като разширява неговите рамки в съответствие със своя песимистичен и фаталистичен мироглед. Режисьорът остава в историята на киното със своето специфично виждане за света като за едно тъмно и враждебно място, в което човекът най-често не е нищо повече от обикновена марионетка, подвластна на произвола на хаоса, деградацията и насилието. Много съвременни кинематографисти често цитират сюжети и образи, заимствани от творчеството на великия германски режисьор. Неговият филм „Метрополис“ е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, в който е отредено място на еталонни творби на духовната и материална култура на човечеството.
„М” (УБИЕЦ СРЕД НАС, 1931) е първият звуков филм на Фриц Ланг, който се докосва до непозната за киното тема. Това е психологически трилър за сериен убиец на деца. Полицията е безсилна да го открие, но престъпният свят на Берлин се обединява, за да го залови. Финалната сцена, показваща импровизирания съд, устроен от престъпниците над садиста, е едновременно поразяващ със своята дълбочина анализ на патологичната психика и тревожна алегория на обществото, достигнало до ръба на масовата психоза – фашизма.
Във филма „Завещанието на доктор Мабузе” (Das Testament des Dr. Mabuse, 1933) Ланг слага фашистски лозунги в устата на истински негодяи. Филмът е забранен от Гьобелс. Шефът на нацистката пропаганда вика режисьора при себе си, за да го уведоми за забраната и да му предложи от името на самия фюрер да поеме ръководството на цялата германска киноиндустрия. Още същата нощ Ланг, чиято майка била еврейка, отпътува с влак за Франция, оставяйки цялото си имущество и спестявания на съпругата си -сценаристката Теа фон Харб – която вече членувала в нацистската партия.
