https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
spot_imgspot_img
spot_imgspot_img
НачалоОбществоМихаил Кръстев: Най-спешната задача за 52-ото НС е приемането на Бюджет 2026,...

Михаил Кръстев: Най-спешната задача за 52-ото НС е приемането на Бюджет 2026, без вдигане на данъците

Най-голямото предизвикателство, което не търпи отлагане, е подготвянето на редовен бюджет за остатъка от 2026 г. Предполагам, че икономическият екип на формацията вече се е заел със задачата, съвместно с експертите от Министерството на финансите. Знаем, че там професионалистите продължават да работят ефективно, независимо от политическото ръководство. Първата стъпка на един евентуален редовен кабинет ще бъде именно подготовката на бюджета и внасянето му за гласуване, а при наличието на мнозинство – и неговото приемане.Това заяви икономическият експерт и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) Михаил Кръстев в ефира на Радио ФОКУС в в предаването „България, Европа и светът на фокус“.

Гражданското недоволство и данъчната тежест

„Нека не подценяваме интересите на обществото. В края на 2025 г. видяхме стотици хиляди граждани на протест заради параметрите на бюджета за 2026 г. Основният повод беше именно несъгласието с увеличаването на данъчната тежест. Обединяващото между различните групи беше отказът държавата да събира повече средства, които да разпределя по неясен начин. Този консенсус едва ли се е изгубил в месеците до изборите. Бюджетът трябва да бъде съобразен с него – с ниска данъчна и административна тежест за бизнеса и без допълнително натоварване на домакинствата с осигуровки. Това е напълно възможно, стига бюджетът да бъде балансиран и съобразен с икономическата реалност“, подчерта Кръстев.

Оптимизация на държавната машина

По отношение на евентуално преструктуриране на Министерския съвет, той заяви:

„Може да се помисли за оптимизация както на министерствата, така и на различните агенции. Когато говорим за кадрови промени, често се фокусираме върху министри и заместник-министри, но работата се върши в по-ниските звена. Нека погледнем например оперативните програми. Техните ръководители управляват огромен ресурс, но традиционно не се представят добре. Да вземем програма като „Развитие на човешките ресурси“ – трябва да се оцени дали там се върши качествена работа и подпомага ли се реално бизнесът и обществото. Ако резултатите са негативни, е време за структурни и кадрови промени. Това е начинът държавата да започне да функционира по-добре и гражданите да бъдат удовлетворени от избора си“, каза Кръстев.

Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
X