На 26 април 1986 г. светът става свидетел на най-тежката ядрена авария в историята. Десетилетия по-късно един от свидетелите и ликвидаторите в Чернобил – украинецът Серхий Мирни – разказва в специално интервю за Марина Цекова за първите дни след експлозията, за митовете около радиацията и за уроците, които човечеството все още не е научило.
По време на аварията Мирни е 27-годишен химик в Харков. „Беше напълно обикновен ден“, спомня си той. Новината за инцидента достига до него едва дни по-късно – чрез кратка информация в съветската преса. „Имаше само две изречения – че е станал инцидент и има комисия, която ще се справи с последствията“, споделя той.
Първоначално той отказва мобилизацията, тъй като не осъзнава мащаба на случващото се. „Не можех да свържа инцидент в ядрено съоръжение с това да ме викат като военен специалист“, казва Мирни. В крайна сметка обаче заминава и прекарва 35 дни в зоната на Чернобил.
Като командир на взвод за радиационно разузнаване той участва в измерванията, които определят съдбата на десетки хиляди хора. „Избягвам думата евакуация, защото тя е подвеждаща. Това беше изселване завинаги“, подчертава той.
Мирни описва хаоса и мащабите на операцията – колони от автобуси, дълги километри, които извозват населението на Припят и околните села. „Всичко това не можеше да бъде скрито“, допълва той.
По думите му трагедията е резултат както от дефекти в системата, така и от културната среда на времето. „Бяхме продукт на времето си и на информацията, с която разполагахме“, казва той.
Въпреки критиките към съветската система, Мирни признава, че тя е действала бързо в кризисна ситуация: „Евакуацията на Припят беше извършена за 36 часа. Днес малко държави биха могли да го направят толкова бързо. Но цената е висока – човешкият живот, здравето и истината“, смята той.
Въпреки риска, Мирни не изпитва паника по време на мисията си. „За мен Чернобил беше работна среда. Бяхме обучени за много по-опасни сценарии“, обяснява той.
По-късно, с помощта на съвременни измервания, установява, че получената от него радиационна доза е под прага на тежки биологични увреждания. Днес, на 67 години, казва: „Здравето ми е в рамките на нормалното за човек на моята възраст“.
Един от най-разпространените митове е, че зоната остава смъртоносна. „Радиацията е намаляла драстично. При едно посещение дозата може да е по-ниска от тази при полет със самолет“, обяснява Мирни.
Според него, по-голямото въздействие върху ликвидаторите е било психологическо и социално, а не само радиационно. „За да подобрим здравето им, трябва да променим начина, по който помним Чернобил – не само като трагедия, а и като преодоляване“, казва той.
Мирни продължава да работи в района, като развива идеи за образователен и мемориален туризъм. Според него зоната е и символ на силата на природата да се възстановява. Той предупреждава обаче, че ядрените рискове не са изчезнали. Особено тревожна остава ситуацията около Запорожката АЕЦ. „При опасни технологии не трябва да разчитаме на надежда. Трябват гаранции за безопасност“, подчертава той.
Мирни е категоричен: „Катастрофата в Чернобил промени траекторията на цивилизацията“. Тя води до по-строги стандарти за безопасност, засилва екологичните движения и оставя уроци, които са актуални и днес.
А личната му равносметка остава белязана от онези дни: „Ако бях отишъл по-рано, не съм сигурен, че щях да бъда същият човек“.
