„Тези, които не ме познават, ме наричат гримьора Бони. А тези, които ме познават, знаят, че аз съм дегримьорът Борислав”. Така описва себе си към днешна дата Борислав Соколов-Мис Бони – една от първите драг кралици на България. Пред Мариян Станков – Мон Дьо той разкрива какво си спомня от работата си в „Триъгълника на смъртта”, какво е да „дегримираш” звездите и защо не би простил на Азис.
Гримьорът Борислав Соколов разкрива малко позната страна от живота си, споделяйки: „Погребах един образ, който за много хора е неизвестен – Мис Бони. Аз бях много малък и се криех от семейството ми, че ходя да танцувам, защото наистина на години бях малък“.
Той връща лентата назад към времето, когато сценичните псевдоними са били част от друга културна реалност. Историята му не започва в лъскавите студия, а в софийското село „Бояна“. Пътят му минава през нощна София от времето на групировките – период, в който Борислав работи едновременно в „Лас Вегас“, „Севастопол“ и „Домби“. В този „Триъгълник на смъртта“ той оцелява благодарение на „мъжката дума“ и професионализма си, докато паралелно изгражда един от най-провокативните образи в ранните години на прехода.
„Титлата мис се ползваше за вариететните артисти, които идваха от Русия. И аз попаднах в програма, в която всички трябваше да бъдат обявени като мис“, разказва Соколов. По думите му едва по-късно се появява по-ясното разбиране за този тип сценични образи: „Чак в годините на „Спартакус” се заговори за драг кралици. Аз преди това не работех под псевдонима Мис Бони, без да се знае, че това е мъж“.
Напук на средата си, именно маската и перуката му позволяват по това време да изпитва свободата да говори каквото мисли, което вижда и у звездите днес. „Маската позволява на много хора да стават други. Мис Бони е образ, който може би новото, младото поколение сега – вече с рецептурна книжка, трябва да ги излекуват от двойните им образи, защото това сега е паралелният свят на новото поколение. Те живеят така в Instagram, във Facebook, навсякъде в тези мрежи“.
Соколов си спомня началото на кариерата си като гримьор – изграждайки образ за едни от най-известните изпълнители в поп-фолка. „Имаше може би 7 или 8 звезди, с които аз започнах да работя. Но всички останали бяха провинциални девойки. Аз създавах образи”. В професионалния си път Соколов не познава работата на „бартер“ и не се вълнува от лайкове. За него етиката е над всичко, а прагът му на търпимост към посредствеността е окончателно изтрит на 50-годишна възраст.
„Аз, по принцип, никога не обиждам без да искам. Аз обиждам умишлено. Аз, ако искам да обидя някого, той е целенасочено“. Соколов не мълчи за нещата, от които се възмущава. Според него нагласата на хората определя и това, което получават от живота: „Хората трябва да се научат, че когато търсиш лошото, си го намираш. Когато търсиш доброто, също го намираш“.
В живота му обаче има един човек, на който не би простил – Азис, или както той го нарича – Васил. „Ние сме били много сплотени и през цялото време сме се подкрепяли, защото той е бил образ на много хора, не само на мен. Аз пренасях върху него страшно много от моите желания за изработка на корони, на гримове, на тоалети и така нататък. И всъщност аз подарих много от моите идеи на него“.
Именно затова разочарованието в Борислав остава: „Искам хората да знаят – аз не съм създал Азис. Не бих му простил това, че той никога в неговите интервюта не го призна. Последният път той даже и здрасти не ми каза. Ама пък може да не ме е познал“.
Личният му живот остава колоритен и тръпчив – от сватбата на 21 години с жена, десет години по-голяма от него, до решението му да спре алкохола заради нея. А какъв точно е животът му, Борислав описва така: „Моят любовен живот е като шопската салата. Шопската салата има една странна тръпчивост между краставици и домати и отгоре има сирене. И не можеш да определиш какво точно ти харесва в шопската салата и кое прави шопската салата и без кое тя няма да е точно шопска салата“.
