Когато Херардо Медина е на 10 години, той научава истина, която разтърсва света му: неговата „сестра“ всъщност е собствената му майка. Разкритието е още по-шокиращо поради факта, че Лина самата е дете – по това време тя е едва на 15 години. Лина Медина остава в медицинските летописи като най-младата потвърдена майка в историята.
Историята на Херардо започва през 1939 г., когато родителите на Лина (неговите баба и дядо) я закарват в болница в град Писко, Перу. Лина, която тогава е само на пет години, има силно подут корем. Първоначално лекарите подозират, че момиченцето страда от огромен коремен тумор. За тяхно огромно изумление обаче прегледите установяват, че детето е бременно в осмия месец.
След като ражда на невръстна възраст, Лина Медина се превръща в международна сензация. Но кой всъщност е нейният син Херардо и как е възможно изобщо да се стигне до неговото раждане?
Житейският път на Херардо Медина е неразривно свързан с този на майка му. Лина е родена на 23 септември 1933 г. в едно от най-бедните села в Перу. Като едно от деветте деца в семейството, тя започва да проявява признаци на преждевременен пубертет в изключително ранна възраст – състояние, при което тялото се развива много по-бързо от нормалното.
Едва на три години Лина вече има редовен менструален цикъл. Скоро след това се появяват вторични полови белези и ускорен растеж на костите. Въпреки че медицината не винаги може да посочи точната причина за преждевременния пубертет, сексуалното насилие често е факторът, който води до бременност в подобни случаи.
Първоначално никой не подозира за състоянието ѝ. Според репортаж на списание „Тайм“ от 1939 г., когато коремът на момиченцето започнал да расте, родителите ѝ се опасявали, че е станала жертва на проклятие или зли духове. По съвет на местен шаман те все пак я отвеждат в болницата в Писко. Там д-р Херардо Лосада, след първоначалните съмнения за тумор, осъзнава немислимото – петгодишното дете очаква бебе.
Месец по-късно настъпва моментът за раждането. По това време Лина тежи едва 32 килограма. Въпреки физическото си развитие, тазът ѝ е твърде тесен за естествено раждане, а психическата и физическа травма за едно 5-годишно дете би била непосилна. За да спаси и майката, и плода, д-р Лосада извършва цезарово сечение.
На 14 май 1939 г. – навръх Деня на майката – се ражда здраво момченце с тегло 2.7 кг. Бебето е кръстено на своя лекар: Херардо Алехандро Медина.
Въпреки щастливия изход, случаят поставя много въпроси пред полицията и медиците. Най-важният сред тях е: кой е бащата? Лина е твърде малка, за да даде адекватни отговори или да разбере какво се е случило с нея. Баща ѝ е арестуван по подозрение в инцест, но поради липса на доказателства е освободен. Така самоличността на насилника остава мистерия и до днес.
В началото истината за произхода му е скрита от самия Херардо. „Тайм“ отбелязва, че в първите дни Лина не е проявявала майчински инстинкт към бебето. Когато журналисти посещават болницата, те заварват едно срамежливо и мълчаливо момиче, което се вълнува повече от новата си кукла, отколкото от новородения си син.
След изписването им, Лина и Херардо заживяват спокоен и откъснат от медиите живот. Макар в света да се появяват съмнения относно истинността на случая, медицинските документи, рентгеновите снимки и фотографиите от бременността на Лина потвърждават фактите по неоспорим начин.
Лина така и не започва да възприема Херардо като свой син в традиционния смисъл – за нея той остава по-скоро брат, с когото заедно са играли в детството си.
Данните за живота на Херардо са оскъдни, но сочат, че той е имал сравнително нормално детство. През 50-те години на миналия век медиите го описват като интелигентен младеж с подчертан интерес към електрониката. Той никога не коментира публично обстоятелствата около раждането си.
Херардо Медина умира през 1979 г. на 40-годишна възраст от заболяване на костния мозък. Лина Медина по-късно се омъжва и ражда второ дете. Тя работи дълги години като секретарка при своя спасител д-р Лосада и избира да живее далеч от светлините на прожекторите. Макар историята им да е медицински феномен, тя остава преди всичко свидетелство за едно жестоко престъпление срещу невинността.
