Инфлацията трябва да се бори веднага, това заяви в „Денят започва“ Симеон Дянков – председател на Фискалния съвет.
„Първо трябва да се справят с един проблем, който е инфлацията. Вчера имаше данни за много рязко увеличаване на инфлацията през последния месец – над 7%. Което ние не сме виждали от, може би, 4 години на месечна основа. И понеже това е пряка част от програмата на победителите от „Прогресивна България“ – антиинфлационна политика, предполагам бюджет и антиинфлация ще станат една тема, което означава бързи мерки занапред. И може би, ако имат време – малко се съмнявам – да се върнат назад и това, което с вас многократно сме говорили, да кажат истината за поне последния бюджет за 2025 г., колко е завършила държавата, колко е истинският дефицит. Защото помните, че правителството „Желязков“ се тупаше по рамената колкото може и каза: „Ние сме под 3%“. Европейската комисия миналата седмица каза 3,5%. Но това не включва различните счетоводни творчества, които Европейската комисия тепърва трябва да разглежда. Предварителното взимане от банките, например, вкарването на пари в ББР, сега пък ги изкараха, така че това също трябва да се смята.“
Според Дянков ревизия на бюджет 2025 г. ще извади дефицит в рамките на 5–5,5%.
„Това е важно, за да може в следващия бюджет, който също трябва да приемат в рамките на месец, може би, да се знае реално на какво се стъпва. Защото едно е да се каже „имаме 3,5%, трябва до 3% да стигнем“, друго е да се каже „имаме 5–5 и нещо – трябва да режем наполовина“.
На въпрос как се бори инфлацията, Дянков отговори:
„Аз неслучайно почнах с инфлацията, защото там темата е по-трудна. Темата с дефицита е болезнена, но тя е от няколко години и на едно ново правителство все пак се има толеранс от няколко месеца. Докато инфлацията трябва да се бори веднага. Там служебният кабинет направи някои мерки. Знаете, направи се пакет от мерки – малък пакет, за радост, защото това е кратък период. Но виждаме, че инфлацията рязко се увеличи. Пак казвам – над 7% само за последния месец. И там има два начина. Единият начин, популистки да го наречем, е да започнат да се слагат различни тавани на цените. Това звучи добре политически, много се харчи, така да се каже. Проблемът е, че ти, за да знаеш какъв е таванът, ти трябва да знаеш надценката върху какво е, т.е. колко струва тази стока. Това е невъзможно да се знае – зависи от пазара, външния, вътрешния, от самите търговци. Този тип тавани, съм убеден, че и новото правителство ще използва под някаква форма, но те не работят.“
По думите на Дянков другият начин е чрез намаляване на консумацията.
„Какво означава това? Със Вас също сме говорили многократно – веднага да се махнат автоматичните индексации в цялата държавна администрация и във всички части на държавната администрация. Защото всъщност това подхранва инфлацията в България. Подхранва потреблението. Защото се получава така, че в момента, в който има инфлация, тези автоматични индексации… за вашите зрители какво означава: моята заплата, като председател на Фискалния съвет, също автоматично се индексира спрямо средната заплата на служителите в Народното събрание. Така че при инфлация от 7% за миналия месец, това означава, че след 2–3 месеца в Народното събрание ще се вдигнат всички заплати със 7%.“
Премахването на автоматичните индексации според председателя на Фискалния съвет е правилна стъпка.
„Едно ново правителство буквално с първото заседание може това да го направи. И това ще има доста добър ефект върху намаляване на инфлацията, която тепърва предстои.“
„Няма да намаляваме заплати, ще намаляваме процеса на постоянно увеличаване, което върви напред. В смисъл – има инфлация, веднага се увеличават заплатите, това вкарва нова инфлация и се гради по този начин една вълна, която току-що беше започнала да спада в началото на годината и сега започва да се вдига. По някакъв начин трябва да се бори инфлацията. Това е начинът, който бързо – за два-три месеца – ще даде ефект. И оттам нататък – редица промени в администрацията. Говорили сме за мерки, които буквално за месец ново правителство може да вземе: вместо да имаме 19 министри и 3 вицепремиери, да имаме 15–13. Започнаха да излизат някакви идеи. Да започнем да съкращаваме администрацията.“
