В интервю пред Деси Банова-Плевнелиева водещият на новото предаване Smart Face Николаос Цитиридис разказва повече за шоуто. Какво е за него е да работи на улицата, с какво е по-различно то и кое е най-голямото предизивикателство, с което се е сблъсквал в работата си до момента?
С какво те спечели това предаване и какво ще видим, каквото не сме виждали досега?
Това е най-динамичният проект, с който съм се занимавал в живота си досега. Това предаване е страхотен хаос. Причинява безредици, когато го снимаме. Улицата в момента е моят декор. Нямам статисти, нямам и покани. Различното в Smart Face е че се печелят пари. До 10 хиляди евро на епизод. Което за една случайна разходка из центъра на града е отлична сума. Основата, двигателят и най-важното правило на играта е следното – аз ти задавам въпрос, а ти, ако искаш да спечелиш пари – не трябва да ми отговаряш на въпроса. А трябва да намериш друг случаен човек на улицата, който ходи около нас и да прецениш дали той може да отговори. Посочваш го – питаме го и ако отговорът е верен, ти получаваш парите. А който е отговорил, се превръща в телевизионна легенда и се е забавлявал. А ти продължаваш с играта. Започваме със суми от 20, 50 и така до 10 хиляди евро. Въпрос на преценка е, а не толкова на знания.
За теб кое е по-голямото предизвикателство – да си в контролирана среда или на улицата?
Определено улицата. Това е най-жестокият експеримент, който съм правил. В студио е много приятно. Първо няма звуци около нас, няма рискове, атмосферата е приятна. Колкото и време да прекараш там, знаеш, че слънцето няма да се скрие, вятърът няма да ти събори статива. Докато в Smart Face всичко е риск, не знаеш до последно какво ще се случи. Но ако си наясно с това какво правиш, нещата се получават. Особено ако го правиш с огромно желание, както го правя аз и целият екип на предаването. Защото хората ще видят, това е труд не само за водещия, ами на едни хора, които снимат, тичат, мислят и пресмятат.
Имал ли си вече някоя много абсурдна среща с минувачи, защото снимаш в много градове в България?
От Испания идват за ергенско парти. Имаше мариачи, а женихът беше облечен в женска рокля, щракаха с кастанети близо до храм „Света Неделя“. Не успяха да спечелят. Испанецът изгуби от един поляк.
Играта има и благотворителен елемент. Това променя ли атмосферата, защото вече не говорим само за лична печалба.
Във всеки епизод имаме по един звезден гост, който се явява като преграда между един случаен участник от първия етап на играта до големите пари. По този начин се получава и една платформа за добри каузи и идеи. Така човек се нахъсва повече.
Ти си роден в Атина, но си израснал в България. Казваш, че Гърция остава една неизживяна любов за теб и не си успял да вземеш от нея всичко онова, което си искал. Това така ли е?
Така е. Трябва да я преживея още един път като възрастен. Защото си спомням всички хубави неща от детството. Това да израснеш на морето в голям град, заобиколен от гръцки роднини. Но бих преживял Гърция и като възрастен. Вероятно една къща на брега на морето ще ми свърши добра работа. Пожелавам си го някой ден.
Учиш журналистика в Софийския университет. Кое те накара да избереш тази специалност и още тогава ли виждаше себе си в телевизията?
Още в гимназията казвах на приятелите си, че един ден ще имам предаване в телевизията. Журналистиката също беше моя голяма мечта, която успях да изживея. Като тийнейджър бях голям радетел на истината. И понеже не ми стигаха умения за право, реших, че журналистиката е другото, което мога да направя в преследването на тази моя цел. Започнах да работя като журналист още преди да вляза да уча в Софийския университет. Когато се занимаваш с подобна професия, практиката е много по-важна. Намерих си стаж за млади журналисти, работих 7 години, свърших хубави неща и видях докъде мога да стигна. Ако си говорим за мечти – изпълнил съм тази.
През 2014-а година получаваш сериозно признание – наградата „Валя Крушкина – журналистика за хората“. Печелиш я за млад журналист на годината. Какво означаваше това признание за теб в онзи момент?
Това са най-престижните награди в тази област към момента и журито ми допада. Хората, които са номинирани и взимат награди също. На 20 години получих наградата, а сега съм на 32. По онова време те бяха в началните си етапи – от първите издания. Беше много специално изживяване за мен, не можех да повярвам, че получавам такава награда. Материалът беше много сериозен. Беше свързан с пътуване в чужбина и разследване на евроизборите и измамите покрай тях. Това ми даде страшен стимул. Много важно е един млад човек да разбере, че това, което мисли, пише и изказва е ценно. И бива чувано. Младите хора имат огромна нужда от това.
Освен работата ти в медиите, ти имаш голям опит като стендъп комик. Казвал си, че стендъп комиците сте от най-страхливите хора, защото всяко ваше появяване на сцената е с цел да не се провалите. Още ли мислиш това и провалял ли си се на сцената?
Абсолютно този страх е водещ. Той е задължителен – за успеха трябва да се провалиш. Няма друго по-съществено. Но другото е да не допускаш отново същата грешка. И когато се провалиш, да продължиш. Провалът е движеща сила, защото е горчиво чувство и човек не иска да го изпитва повече. Той се превръща в рефлекс и когато се приближиш до провала, да успееш да изплуваш. В живота също е така. Като комедиант, смятам, че съм постигнал нещата, които съм искал.
Налагало ли ти се е да забавляваш хората, когато на теб ти е тежало на душата и си бил в тежък момент от живота си?
Ако просто имам крив ден или не ми се занимава, тогава се разбира дали си професионалист. Защото има много хора, на които не им се работи и нормална работа. Но за мен забавлението на хората е вид работа. Нямам право да кажа: „Оф, не ми се прави!“. Върша си работата. Не позволявам емоциите да влияят на сценичното ми присъствие.
Телевизионен водещ, стендъп комик, барабанист, сценарист. Пя с Мила Роберт, написа книга, участва в „Капките“…
Ключовото при мен е, че нямам особена цел. Не ми е цел да стана милионер, но ако стана – ще е супер. Не се стремя към това. Основната ми цел не е и да ме показват по телевизията. Намислям си някакви работи, те се случват, работя, провалям се.
Как се справяш с хейта в социалните мрежи?
Забавлявам се, ако има нещо, което ме натъжава, то не е коментара или отношението на човека. Понякога се притеснявам от мащабите, от количеството, от големината на лошотията. Не насочена само към мен, а цялостно. Но приемам хейта към мен хумористично, използвам го и не се депресирам.
Как се промени света ти, откакто Боряна Братоева влезе в него?
Тя е моята причина да се събуждам сутрин. Защото ме буди. Но извън шегата, не съм си представял, че може да ми бъде толкова добре с някого. Тя е върха.
Ще минете ли на следващ етап като двойка?
Ние сме заедно вече пет години, но и двамата не сме фенове и не вярваме в тази институция. За мен сватбите са смешни. Джим Кери беше казал: „Не мога да повярвам, че има толкова луди хора, които са толкова влюбени, че намесват държавата и църквата в любовта.“ Любовта е за двама и ни пазим личния си свят. Не пускам reels заедно, снимки в story или реклами заедно. Не сме от тези двойки. Любовта обича тишината. Любуваме се на тишината и един на друг и всичко останало. Бъдещето си е наше.
Кое е най-голямото чудо в живота ти?
Аз съм от хората, които сутрин стават и благодарят. Всеки ден съм благодарен, че сме тук, че сме здрави и че имам възможността да правя това, което искам. Да съм с хората, които искам. Свободата е огромно чудо. Да живееш живота си свободно е въпрос на благодарност. Благодарен съм на свободата и на избора.
