Вицепремиерът на Радев Иво Христов нарече Демократична България „партия с отпаднала необходимост“, написа във Фейсбук Йордан Иванов.
„След като вчера обявихме, че в кабинета на Радев има министър на съветската пропаганда, днес Иво Христов се обяснява в ефир без да сме обявили, че това е той.
Вицепремиерът Христов направи чудовищен гаф като директно отрича правото на съществуване на нашите избиратели в демократичния процес. Това заяви Йордан Иванов от ДСБ и допълни:
Това е
1. Делегитимация на гражданския глас. Да обявиш ценностите, волята и идеите на стотици хиляди хора за излишни е опит за заличаване на цяла социална група от политическата карта;
2. Това е подмяна на обществения договор. Когато представител на изпълнителната власт си позволява да отхвърли съществуването на политически субекти през националния ефир, той потъпква принципа на политическия плурализъм и превръща държавната трибуна в инструмент за лична разправа.
Господин Христов,
Тази сутрин в национален ефир Вие си позволихте да прекрачите границата на политическия дебат и да навлезете в територията на арогантността. Да обявиш една партия за субект с „отпаднала необходимост“, не е критика към политиците ѝ – това е директна обида към стотици хиляди свободни граждани, които стоят зад нея.
Искам да Ви напомня няколко фундаментални истини:
• Избирателите не са „отпадък“. Те са живи хора, данъкоплатци и граждани с позиция. Никой политик, от каквато и да е висота, няма мандата да решава кои български граждани са „необходими“ и кои не.
• Демокрацията не е Ваша собственост. В една правова държава единствено избирателят, чрез своя глас, определя кой е актуален. Опитът Ви да „задраскате“ цяла общност напомня за времена, които смятахме за необратимо отминали.
• Смисълът на ДБ е в ценностите, а те не „отпадат“ по желание на властта. Свободата, правосъдието и европейският път на България са каузи, които не зависят от Вашия личен комфорт или политически сметки.
Г-н Вицепремиер, властта е временна, но достойнството и правото на глас са неприкосновени. Дължите извинение не на партийните централи, а на хората, чието съществуване днес се опитахте да заличите с една фраза.
