След засиления медиен интерес около случаи на хантавирус и задържания кораб със заразени хора, темата коментира в „Денят започва“ доц. д-р Мария Пишмишева, началник на Инфекциозното отделение в МБАЛ – Пазарджик.
„Хантавирусите, познатите ни до момента, причиняват две заболявания при човека. В Европа и Азия това е хеморагична треска с бъбречен синдром, а в Северна и Южна Америка – хантабелодробен синдром, при който се засяга белият дроб и се развиват шокови състояния“, обясни тя.
По думите й Пазарджишка област е сред ендемичните райони у нас, защото в региона циркулират гризачи, които са естествен резервоар на вируса.
„За 20-годишен период в страната са регистрирани 115 случая, като 27 от тях са лекувани в Инфекциозното отделение на МБАЛ – Пазарджик. В нашия регион има природни огнища, в които циркулират различни мишевидни гризачи и затова заболяването се среща по-често.“
Доц. Пишмишева подчерта, че към момента няма специфично лекарство срещу хантавирусите:
„Заболяването няма етиологично лечение, т.е. нямаме препарат срещу самия вирус. Поддържат се функциите на засегнатите органи и системи, което се нарича патогенетично лечение.“
Тя обясни, че при тежки случаи може да се стигне до бъбречна недостатъчност и нужда от хемодиализа, но в повечето случаи пациентите оздравяват напълно:
„Оздравяването е дефинитивно. Много рядко могат да останат остатъчни прояви за няколко месеца, но нашите пациенти са живи и здрави.“
Според специалиста една от най-важните особености е, че европейските щамове не се разпространяват между хората:
„Хантавирусите не се пренасят от човек на човек. Единственият вирус, за който е доказано такова предаване при тесен и продължителен контакт, е андивирусът, който се среща в Южна Америка и не циркулира в Европа.“
Тя посочи, че именно този щам е бил свързан със случая с кораба, който привлече вниманието на медиите. По думите на доц. Пишмишева най-рискови са хората, които често пребивават в природата.
„По-застрашени са горски работници, дървосекачи, хора, които събират билки и горски плодове. Боледуват най-често хора в активна възраст.“
Сред основните мерки за превенция тя посочи добрата хигиена, правилното съхранение на храните и контрола върху популацията на гризачите.
Доц. Пишмишева беше категорична, че няма основание за паника:
„Хантавирусите не са неизвестни за науката. В България първото описание е още през 60-те години. Клиничната картина е добре позната, вирусите са добре описани и могат да бъдат диагностицирани и у нас. Глобален риск няма. Това не е нов коронавирус и не е нещо непознато за медицината.“
