ТЕЦ „Бобов дол“ трябва да бъде съхранен, защото има значение не само за електроенергийната система, но и за сигурността на захранването на столицата. Това заяви енергийният експерт Иван Хиновски и председател на Българския енергиен и минен форум. По думите му ролята на централата често се разглежда само през призмата на производството на електроенергия и въглеродните емисии, но се пропуска важен системен елемент.
„Основният електропровод за захранване на София идва от подстанцията на ТЕЦ „Бобов дол“. Това е нещо, за което почти не се говори“, посочи Хиновски. Според него въглищните мощности не бива да се разглеждат единствено като остаряваща енергетика, която трябва да бъде затворена, а като част от системата за енергийна сигурност. Той смята, че България е пропуснала навреме да защити стратегическата роля на въглищните комплекси пред европейските институции.
„Още през 2018 г. трябваше да се направи механизъм за капацитет и да регламентираме важността на въглищните комплекси за енергийната сигурност. България е една от малкото страни в Европа, която не регламентира т.нар. механизъм за капацитет“, заяви Хиновски. Този механизъм позволява държавна подкрепа за мощности, които са необходими за стабилността на системата, дори когато пазарните условия не им позволяват да работят рентабилно. По думите на експерта такава защита е трябвало да бъде потърсена за ключови централи, включително за комплекса „Марица-изток“.
Хиновски даде пример с Полша, която е защитила въглищните си мощности като необходими за енергийната сигурност. „Полша го направи. Те отидоха и още по-далеч, като си издействаха статус за въглищните централи като ключови за енергийната сигурност. Сега България трябва да отиде в Европа с ясна доктрина, че част от въглищните мощности са необходими като горещ резерв за енергийната сигурност“, допълни председателят на БЕМФ.
Според него натискът върху въглищните централи идва не само от пазара, но и от регулациите, свързани с въглеродните емисии. Хиновски смята, че европейската зелена политика поставя традиционната енергетика в трудно положение, без да отчита в достатъчна степен нуждата от сигурни и управляеми мощности.
По думите му тецовете в Европа често работят на загуба, защото плащат висока цена за въглеродни квоти, а това допълнително ускорява излизането им от пазара. Енергийният експерт предупреди и за друг риск – прекомерното изграждане на големи фотоволтаични паркове без достатъчно баланс в системата. Според него големите соларни мощности не могат да бъдат приравнявани автоматично на енергийна сигурност, защото не осигуряват т.нар. „въртящ момент“, характерен за конвенционалните централи.
Този елемент е важен за стабилността на електроенергийната система при резки смущения, обясни Хиновски. При липса на достатъчно управляеми мощности рискът от проблеми в мрежата се увеличава. „Големите фотоволтаици не са енергийна сигурност. При големи смущения те могат да доведат до изключване на цели райони“, предупреди той. Според Хиновски България се е превърнала в „разграден двор“ за инвестиции във възобновяеми енергийни източници, особено във фотоволтаици. Проблемът според него не е в самата зелена енергия, а в начина, по който тя се развива.
Той смята, че бъдещето на ВЕИ трябва да бъде по-близо до потребителите – чрез покривни инсталации, енергийни общности и локално производство, а не основно чрез огромни соларни паркове. „Зелената енергия трябва да се развива по покривите на хората и в енергийни общности, а не като огромни зелени заводи“, заключи Иван Хиновски.
