Българският магистрат притежава средно около два апартамента и автомобил за близо 30 000 лева, показва проучване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) въз основа на имуществените декларации на магистратите от 2016 г. насам. За този период са анализирани декларации на 4162 магистрати, които са декларирали над 20 000 придобити имота и над 7000 автомобила, предаде lex.bg.
76% имат поне един апартамент, 37% са собственици на къщи, а 38% имат земеделски земи. Средно един магистрат притежава 1,9 апартамента, а с над три апартамента са под 5%. Има магистрати с декларирани над 10 имота, но те са единични случаи.
38% от декларираните апартаменти са в София, 24% са в областни градове, а 0,5% – в чужбина.
Средната стойност на апартаментите на магистратите е над 178 000 евро, със средна площ около 86 кв./м, а общата им стойност е над 1 млрд. евро.
От БИПИ изрично отбелязаха, че оповестяват не декларираните суми на придобиване, а стойности, определени по текущите цени.
Изцяло с лични пари са придобити 45% от имотите, а всеки четвърти имот – само с кредит.
При автомобилите данните за придобиването им са в левове, като статистиката показва, че средната цена на колите на магистратите е 28 464 лева и е започнала да се покачва след 2022 г.
Най-често декларираните марки коли, купени от магистрати са: „Тойота“, „Фолксваген“, „Мерцедес“, „Опел“, „Хонда“, „Ауди“ БМВ, „Нисан“, „Шкода“, „Пежо“, „Рено“, „Хюндай“ „Мазда“ и „Сузуки“.
Най-скъпият деклариран автомобил е от марката WEY – за 113 000 лева, следвана от „Тесла“, „Порше“, „Ягуар“, „Инфинити“ „Лексус“, „Киа“ и др.
Директорът на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер подчерта, че анализът на информацията от декларациите е изключително затруднен, тъй като данните на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) са „зле подредени, зле качени, зле администрирани“ и нищо през годините не се е подобрило, а информацията трябва да стане машинно четима.
„ИВСС се справя много зле, пълна каша е на сайта“, посочи Вегертседер и припомни, че ИВСС продължава да работи с изтекъл мандат. Тя изтъкна и две основни препоръки относно избора и работата на следващите инспектори – да се позволи на магистратите да имат право да ги номинират, включително и кандидат за главен съдебен инспектор, а ИВСС в бъдеще да бъде проактивен, сам да инициира проверки, а не да чака сигнали.
Радостина Ангелова и Марина Димитрова от агенция „Глобал Метрикс“, които представиха статистическите данни, посочиха, че голяма част от декларираната информация е „объркваща и юридически противоречива“, тъй като нямало как да бъдат едновременно верни декларираните обстоятелства.
