Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход бе приет на първо четене от временната комисия по бюджет и финанси към парламента с 13 гласа „за“, нито един глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“.
Законопроектът бе представен от Стефан Белчев от „Прогресивна България“, който е един от вносителите.
Законопроектът цели обезпечаване ефективното изпълнение на възложения със закона надзор от страна на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията върху обектите на критичната инфраструктура в частност на предварителния административен контрол върху действията на особения търговски управител, както и регламентирането на съдебен контрол върху сделките с най-значим ефект, извършвани от особения търговски управител, а именно сделките с разпореждане с акции или дялове в капитала и сделките на разпореждане с имуществото на лицата, в които е назначен такъв особен търговски управител.
Предложените изменения са в съответствие с целта на закона, а именно постигане на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти с нефтен произход и повишаване на енергийната сигурност на страната, като е съобразено изискването на пропорционалност при засягане на конституционални права и свободи, отбеляза Белчев.
По думите на Белчев, фигурата на особения търговски управител, който е натоварен да поема оперативното управление на предприятие, част от критичната инфраструктура на страната, беше законодателно уредена в началото на 2023 година от 48-ото Народно събрание, като законът предвиди особеният търговски управител да се назначава в условия на неотложност при възникнала заплаха за националната сигурност, обществен ред, доставки на критичен ресурс или други изрично посочени рискове от подобно естество.
Законопроектът предлага усъвършенстване на предварителния административен контрол върху особения търговски управител, като той ще трябва да предоставя отчет на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за дейността на всяко от управляваните от него дружества в срок до една седмица след изтичането на всеки месец.
Въвежда се съдебен контрол върху определени актове на разпореждане, като се предлагат правила на съдебен контрол върху най-важните сделки, извършвани от особения търговски управител – сделките за разпореждане с акции или дялове в капитала или сделките за разпореждане с имуществото на дружеството, които засягат в най-голяма степен правото на собственост на акционерите, съдружниците и едноличните собственици на капитала на засегнатите лица.
Предвижда се да се усъвършенстват правилата за действителност на определени сделки на разпореждане, като се уреждат също така и производствата за оспорване пред съда на нищожните сделки на разпореждане.
В резултат от прилагане на закона се очаква ограничаване на възможните злоупотреби и нарушения при изпълнение на дейността на особения търговски управител, включително репутационни и значителни финансови щети на държавата в резултат на искове за обезщетения от потенциално засегнати предприятия, посочиха от вносителите.
Владислав Панев от „Демократична България“ заяви, че поправките в закона от 2025 година са били проблемни, така че настоящият законопроект е стъпка в правилната посока. Той отправи въпрос защо на заседанието на комисията не присъства особеният управител на „Лукойл“ у нас, тъй като по последни данни предприятието отчита загуба и би било полезно да се даде обяснение.
Мартин Димитров от „Демократична България“ посочи, че няма да участва в гласуването на законопроекта, но препоръча на председателя на временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов да се изиска позиция от дирекция „Съдебна защита“ към Министерството на финансите дали поправките в закона биха влошили позицията на България при евентуални арбитражни дела срещу нея.
От своя страна Проданов заяви, че поема аганжимента такова становище да бъде изискано от финансовото министерство.
Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС заяви, че парламентарната група ще се въздържи от подкрепа на предложените текстове, въпреки че те са юридически адекватни. По думите му тези поправки могат да бъдат използвани от собствениците на активите на „Лукойл“ у нас за завеждане на дела. Горанов посочи, че казусът с „Лукойл“ е бил съгласуван с правителството на САЩ, тъй като рафинерията е под щатски санкции и добави, че би било добре настоящите поправки в закона също да са били съгласувани, преди да се предложат.
Според Цончо Ганев от „Възраждане“, представялваната от него парламентарн група е предупреждавала в предипния парламент, че поставянето на особен търговски представител начело на „Лукойл“ ще доведе само до това България да бъде осъдена и да плаща обезщетения за милиарди евро. По думите му, по-подходящо би било България да проведе преговори с компанията майка на „Лукойл“ за да придобие рафинерията, отколкото да плаща милиарди под формата на обезщетения.
